Лука 18
18
1Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват; 2и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. 3Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. 4И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, 5а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. 6И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: 7А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях: 8Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята? 9И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 10Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе. 15Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им. 16Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 17Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него. 18И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 19А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 20Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си." 21А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 22Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 23А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 24И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство! 25Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 27А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 28А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 29А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 30и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен. 31И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлязваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго. 32Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 33и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне. 34И те не разумяха нищо от това; и тая дума беше покрита за тях, и не разбираха това което се казваше. 35А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси. 36И като чу че народ минува, попита: Що е това? 37И казаха му че Исус Назарянин минува. 38Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 39И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 40И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 41и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 42И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.
Currently Selected:
Лука 18: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Лука 18
18
1Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват; 2и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше. 3Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми. 4И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам, 5а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява. 6И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник: 7А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях: 8Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята? 9И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча: 10Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе. 15Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им. 16Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие. 17Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него. 18И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? 19А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог. 20Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си." 21А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине. 22Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай. 23А той като чу това оскърби се, защото беше много богат. 24И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство! 25Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. 26А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси? 27А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно. 28А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те. 29А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие, 30и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен. 31И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлязваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго. 32Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят, 33и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне. 34И те не разумяха нищо от това; и тая дума беше покрита за тях, и не разбираха това което се казваше. 35А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси. 36И като чу че народ минува, попита: Що е това? 37И казаха му че Исус Назарянин минува. 38Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме! 39И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме! 40И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го, 41и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам. 42И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели. 43И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk