Йоан 8
8
1А Исус отиде на гората Елеонска. 2И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. 3И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред, 4казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше. 5А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш? 6И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. 7И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. 8И пак се наведе долу и пишеше на земята. 9А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред. 10И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? 11И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече. 12И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота. 13А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско. 14Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам. 15Вие съдите плътски: аз не съдя никого. 16Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил. 17А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно. 18Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене. 19Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щяхте да знаете и Отца ми. 20Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът. 21И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете. 22А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете? 23И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят. 24За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете. 25А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам. 26Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света. 27Не разумяха че им говореше за Отца. 28Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря. 29И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всякога що е нему угодно. 30Това като говореше, мнозина повярваха в него. 31И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. 32и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? 34Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грях раб е на греха. 35И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. 36И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. 38Аз говоря това което съм видял у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си. 39Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бяхте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. 40А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил. 41Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. 42Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излязох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи. 43Защо не разумявате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. 44Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него няма. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45А пък аз защото казвам истината, не ме вярвате. 46Кой от вас ме изобличава за грях? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вярвате? 47Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. 48На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бяс? 49Отговори Исус: Нямам аз бяс; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. 50И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. 51Истина, истина ви казвам: Ако упази някой моето слово няма да види смърт до века. 52Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бяс. Авраам умря, и пророците, и ти казваш: Ако упази някой словото ми смърт няма да вкуси. 53Ти по-голям ли си от отца ни Авраама който умря? И пророците умряха: ти на какъв се правиш? 54Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш; 55и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа. 56Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и видя и възрадва се. 57Рекоха му Юдеите: Петдесет години нямаш още, и Авраам ли си видял? 58Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм. 59Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тях, и така си отиде.
Currently Selected:
Йоан 8: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk
Йоан 8
8
1А Исус отиде на гората Елеонска. 2И на заранта дойде пак в храма; и всичкият народ идеше при него; и седна та ги учеше. 3И доведоха книжниците и Фарисеите при него една жена хваната в прелюбодейство, и, като я поставиха на сред, 4казват му: Учителю, тая жена бе хваната в самото дело като прелюбодействуваше. 5А в закона Моисей повеле нам, които са таквиз с камъни да ги убиваме; а ти що казваш? 6И това казваха да го изкушават, за да имат да го обвиняват. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст на земята. 7И като постоянствуваха да го питат, изправи се и рече им: Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камик на нея. 8И пак се наведе долу и пишеше на земята. 9А те като чуха това, и от съвест изобличавани, излязваха си един по един, като начнаха от старите до най-сетните; и остана Исус сам си и жената стоеща насред. 10И когато се изправи Исус, и не видя никого освен жената, рече й: Жено, де са онези които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? 11И тя рече: Никой, Господи. И Исус й рече: Нито аз те осъждам: иди си, и от сега не съгрешавай вече. 12И пак говореше Исус народу и казваше: Аз съм виделина на света: който ме следва няма да ходи в тъмнина, но ще има виделината на живота. 13А Фарисеите му рекоха: Ти сам си за себе си свидетелствуваш: твоето свидетелство не е истинско. 14Отговори Исус и рече им: Ако и да свидетелствувам аз сам за себе си, свидетелството ми е истинно; защото зная от де съм дошел и къде отивам; а вие не знаете от къде ида и на къде отхождам. 15Вие съдите плътски: аз не съдя никого. 16Но ако и да съдя, моята съдба е истинска; защото не съм сам, но аз и Отец който ме е пратил. 17А и във вашия закон е писано че на двама человека свидетелството е истинно. 18Аз съм който свидетелствувам за себе си, и Отец ми който ме е проводил свидетелствува за мене. 19Тогаз му казваха: Де е твоят Отец? Отговори Исус: Нито мене знаете нито Отца ми: ако бихте знаели мене щяхте да знаете и Отца ми. 20Тези думи изговори Исус в съкровищницата когато поучаваше в храма; и никой го не хвана, защото не беше му още дошел часът. 21И пак им рече Исус: Аз отхождам; и ще ме търсите, и ще умрете в греха си. Дето отивам аз, вие не можете да дойдете. 22А Юдеите казаха: Да не ще да се убие, и за това казва: Дето отхождам аз, вие не можете да дойдете? 23И рече им: Вие сте от тия които са долу, аз съм от ония които са горе. Вие сте от този свят; аз не съм от този свят. 24За това ви рекох че в греховете си ще умрете; защото, ако не повярвате че съм аз, в греховете си ще умрете. 25А те му казваха: Ти кой си? И рече им Исус: Аз съм това което от начало ви казвам. 26Много имам да говоря и да съдя за вас; но този който ме е проводил истински е; и аз което съм чул от него това казвам на света. 27Не разумяха че им говореше за Отца. 28Тогаз им рече Исус: Кога въздигнете Сина человеческаго, тогаз щете позна че съм аз, и от самосебе си нищо не правя, но както ме е научил Отец ми това говоря. 29И този който ме е проводил с мене е: не ме е оставил Отец самичък; защото аз правя всякога що е нему угодно. 30Това като говореше, мнозина повярваха в него. 31И казваше Исус на повярвалите в него Юдеи: Ако вие устоите в моята дума наистина сте мои ученици. 32и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни. 33Отговориха му: Семе Авраамово сме, и никога никому раби не сме ставали: как казваш ти: Свободни ще бъдете? 34Отговори им Исус: Истина, истина ви казвам: Всеки който прави грях раб е на греха. 35И рабът не остава вечно в къщата; а синът вечно пребъдва. 36И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 37Зная че сте семе Авраамово; но искате да ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава. 38Аз говоря това което съм видял у Отца си; и вие такожде правите това което сте видели от отца си. 39Отговориха и рекоха му: Отец наш е Авраам. Казва им Исус. Ако бяхте чада Авраамови, делата Авраамови бихте правили. 40А сега искате да ме убиете, мене, человека който ви говорих истината която чух от Бога; това Авраам не е сторил. 41Вие правите делата бащини си. А те му рекоха: Ние не сме родени от блуд: едного Отца имаме, Бога. 42Рече им Исус: Ако беше ви Бог Отец, то вие любили бихте мене, защото аз от Бога излязох и дойдох; понеже не съм дошел от самосебе си, но той ме проводи. 43Защо не разумявате говоренето? Защото не можете да слушате моето слово. 44Вие сте от баща дявола, и похотите бащини си искате да правите. Той беше от край человекоубийца, и не устоя в истината; защото истина в него няма. Когато говори лъжата, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 45А пък аз защото казвам истината, не ме вярвате. 46Кой от вас ме изобличава за грях? Ако ли говоря истина, защо вие ме не вярвате? 47Който е от Бога Божиите думи слуша: вие за това не слушате защото от Бога не сте. 48На това отговориха Юдеите и рекоха му: Не казваме ли ние право че ти си Самарянин и имаш бяс? 49Отговори Исус: Нямам аз бяс; но почитам Отца си, а вие ме безчестите. 50И аз не търся моята слава: има кой да я търси и да съди. 51Истина, истина ви казвам: Ако упази някой моето слово няма да види смърт до века. 52Тогаз му рекоха Юдеите: Сега разбрахме че имаш бяс. Авраам умря, и пророците, и ти казваш: Ако упази някой словото ми смърт няма да вкуси. 53Ти по-голям ли си от отца ни Авраама който умря? И пророците умряха: ти на какъв се правиш? 54Отговори Исус: Ако славя аз сам себе си славата ми е нищо: Баща ми е който ме слави, за когото вие казвате че е Бог ваш; 55и не сте го познали, но аз го познавам: и ако река че не го познавам ще бъда подобен вам лъжец; но аз го познавам и думата му държа. 56Баща ви Авраам рад би бил да види моя ден; и видя и възрадва се. 57Рекоха му Юдеите: Петдесет години нямаш още, и Авраам ли си видял? 58Рече им Исус: Истина, истина ви казвам: преди да бъде Авраам, аз съм. 59Тогаз взеха камене да хвърлят върх него; но Исус се скри и излезе от храма, и мина през сред тях, и така си отиде.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk