Изход 32
32
1И като видяха людете че се забави Мойсей да слезе от гората, събраха се людете върх Аарона и говориха му: Стани та ни направи богове които да ходят пред нас; защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 2И рече им Аарон: Извадете златните обеци които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3И всичките люде извадиха златните обеци които бяха на ушите им, и принесоха ги Аарону. 4И като взе от ръцете им, даде му образ в матка, и направи го излеяно теле; и те рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха от Египетската земя. 5И това като видя Аарон, съгради олтар пред него; и провъзгласи Аарон и рече: Утре е праздник Господу. 6И станаха рано на утрешния ден та пожъртвуваха всесъжение, и принесоха примирителни приношения: после седнаха людете да ядат и да пият, и станаха да играят. 7Тогаз рече Господ Мойсею: Иди, слез; защото се развратиха твоите люде които си извел из Египетската земя. 8Скоро се уклониха от пътя който им съм заповядал: направиха си излеяно теле, и поклониха му се, и пожъртвуваха му, и рекоха: О Израилю, тези са твоите богове които те изведоха из Египетската земя. 9Рече пак Господ Мойсею: Видях тези люде, и, ето, жестоковийни люде са: 10сега прочее остави ме, и ще се разпали гневът ми против тях, и ще ги изтребя; и ще те направя да станеш народ голям. 11А Мойсей се помоли на Иеова Бога своего и рече: Защо, Господи, се разпаля гневът ти против твоите люде които си извел из Египетската земя с голяма сила и крепка ръка? 12Защо да говорят Египтяните и да рекат: За зло ги изведе, да ги измори в горите, и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпалението на гнева си, и разкай се за злото което си рекъл да направиш на людете си. 13Помни Авраама, Исаака, и Израиля, твоите раби, на които си се клел в себе си, и рекъл си им: Ще умножа семето ви както звездите на небето; и всичка таз земя за която говорих ще дам на семето ви, и ще я наследят за всякога. 14Тогаз се разкая Господ за злото което бе рекъл да направи на людете си. 15Тогаз Мойсей се обърна и слезе от гората; и двете плочи на свидетелството бяха в ръцете му, плочи написани от двете страни: от едната страна и от другата бяха написани. 16И плочите бяха дело Божие; и написанието беше написание Божие начертано на плочите. 17И като чу Исус гласа на людете които викаха, рече на Мойсея: Ратен глас има в стана. 18А той рече: Не е глас от вик за победа, нито глас от вик за бягане, но глас на пеяне чувам аз. 19И като приближи при стана, видя телето и ликуванията; и разпали се гневът Мойсеев, и хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под гората. 20Взе тогаз телето което бяха направили, и изгори го в огъня, и стри го доде стана тънък прах, и разпръсна го по водата, и напои Израилевите синове. 21И рече Мойсей Аарону: Що ти сториха тези люде, та си навел на тях грях голям? 22И рече Аарон: Да се не разпаля гневът на господаря ми: ти знаеш людете че клонят на зло. 23Защото ми рекоха: Направи ни богове които да ходят пред нас, защото този Мойсей, человекът който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 24И рекох им: Който има злато нека го снеме от себе си: и дадоха ми го. Тогаз го хвърлих в огъня, и излезе това теле. 25И като видя Мойсей людете че бяха в разкошество, (защотото Аарон беше ги оставил в разкошество за посрамение между неприятелите им,) 26застана Мойсей при вратата на стана и рече: Който е Господен нека дойде към мене. И събраха се при него всичките Левиеви синове. 27И рече им: Така говори Господ Бог Израилев: Турете всеки меча си на бедрото си: преминете от врата до врата през стана, и върнете се, и убийте всеки брата си, и всеки приятеля си, и всеки ближния си. 28И направиха Левиевите синове според Мойсеевото слово; и паднаха в този ден от людете около три тисящи мъже. 29Защото рече Мойсей: посветете себе си днес Господу, всеки против сина си, и всеки против брата си, за да ви се даде днес благословение. 30И на утрешния ден рече Мойсей на людете: Вие сте направили голям грях; но сега ще възляза към Господа: дано бих го умилостивил за греха ви. 31И върна се Мойсей при Господа и рече: Уви! тези люде сториха голям грях че направиха за себе си златни богове. 32Но сега, ако щеш, прости греха им; ако ли не, моля се, заличи ме от твоята книга която си написал. 33И Господ рече Мойсею: Който съгреши пред мене, него ще залича от моята книга. 34А ти сега иди та води людете където съм ти рекъл: ето, ангелът ми ще ходи пред тебе; но в деня на посещението ми ще носят греха им върх тях. 35И порази Господ людете, защото направиха телето което Аарон направи.
Currently Selected:
Изход 32: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk