Данаил 2
2
1И във второто лето на царуването Навуходоносорово, Навуходоносор сънува сънища; и смути се духът му, и сънът му побегна от него. 2И рече царят да повикат вълхвите и вражарите и омаятелите и Халдеите за да явят на царя сънищата му. Дойдоха прочее и предстанаха пред царя. 3И рече им царят: Сънувах сън; и духът ми се смути за да позная съна. 4И говориха Халдеите на царя Сирски и рекоха: Царю, да си жив въ век! кажи съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието. 5Царят отговори и рече на Халдеите: Той избегна от мене. Ако не ми направите познат съна и тълкованието му, ще бъдете насечени на късове и къщите ви ще станат гноища; 6но ако явите съна и тълкованието му, ще вземете от мене дарове и въздаяния и голяма чест. Явете ми, прочее, съна и тълкованието му. 7Отговориха втори път и рекоха: Да каже царят съна на рабите си, и ние ще явим тълкованието му. 8Царят отговори и рече: Наистина разумявам че вие искате да изкупувате време, понеже видите че избегна от мене това нещо. 9Но ако не ми обадите съна, това е самото решение за вас; защото сте се съветвали да речете лъжливи и разтлени думи пред мене доде се промени времето. Кажете ми прочее съна, и ще позная че можете да ми явите и тълкованието му. 10Отговориха Халдеите пред царя и рекоха: Няма человек на земята, който да може да яви тази царска работа, както няма никой цар, княз, или управител който да иска таквиз неща от вълхвъ, или вражар, или Халдей. 11И това нещо което царят иска е мъчно; и няма друг който да може да го яви пред царя освен боговете, на които жилището не е с плът. 12За то се разяри царят и разгневи се много, и рече да погубят всичките мъдреци Вавилонски. 13И излезе решението, и мъдреците се умъртвяваха: потърсиха още и Даниила и другарите му за да ги убият. 14И отговори Даниил с благоразумие и мъдрост към Ариоха царския началник на телохранителите, който излезе да убие мъдреците Вавилонски. 15Отговори и рече на Ариоха царския началник: Защо това притеснително решение от царя? Тогаз Ариох яви работата Даниилу. 16И влезе Даниил и моли царя да му даде време, та да яви на царя тълкованието. 17Тогаз отиде Даниил в дома си, и обяви това нещо на Анания, Мисаила, и Азария другарите си, 18за да искат милост от Бога небеснаго заради тази тайна, щото да не погине Даниил и другарите му с другите Вавилонски мъдреци. 19И откри се тайната Даниилу чрез видение през нощта. Тогаз благослови Даниил Бога небеснаго. 20И говори Даниил и рече: - Да е благословено името Божие От века и до века; Защото мъдростта и силата са негови. 21И той променява времената и порите: Сваля царе, и поставя царе: Дава мъдрост на мъдрите И знание на разумните. 22Той открива дълбоките и скритите: Познава онова което е в тъмнината; И виделината обитава с него. 23Тебе, Боже на отците ми, благодаря. И тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила; И сега си ми направил познато онова Което попросихме от тебе; Защото ти направи позната нам царската работа. 24И тъй, отиде Даниил при Ариоха, когото царят бе наредил да погуби мъдреците Вавилонски: отиде, и му рече така: да не погубиш мъдрещите Вавилонски. Въведи ме пред царя, и аз ще явя тълкованието на царя. 25Тогаз Ариох побърза да въведе Даниила пред царя, и му каза така: Намерих мъж от пленниците Юдини който ще яви тълкованието на царя. 26Отговори царят и рече Даниилу, на когото името бе Валтасасар: Можеш ли да ми явиш съна който видях, и тълкуванието му? 27Отговори Даниил пред царя и рече: Тайната за която царят пита не могат мъдреци, вражари, вълхви, или предвещатели да я явят на царя; 28но има Бог на небето който открива тайни, и прави знайно на цар Навуходоносора що има да стане в сетните дни. Сънят ти и виденията на твоята глава върху одъра ти са тези: 29Царю, размишленията ти възлезоха в ума ти на одъра ти заради онова което има да стане подир това; и онзи който открива тайни яви ти що има да стане. 30Но заради мене, това тайнство не ми се откри чрез някоя мъдрост която бих имал аз повече от всичките живи, но за да се обяви тълкованието на царя, и да познаеш размишленията на сърдцето си. 31Ти, царю, си видял, и ето образ голям. Този образ, който бе велик, и на който сиянието бе превъзходно, стоеше пред тебе; и зракът му бе страшен. 32Главата на онзи образ бе от чисто злато, гръдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, 33голените му от желязо, нозете му една част от желязо а една от кал. 34Гледал си ти доде се отсече камик без ръце; и удари образа в нозете му които бяха от желязо и кал, и ги съкруши. 35Тогаз желязото, калта, медта, среброто, и златото съкрушиха се купно, и станаха като прах от плява на гумното лете: вятърът ги дигна, и не се намери за тях никое място; а камикът който удари образа стана планина голяма и изпълни всичката земя. 36Това е сънят; и тълкованието му ще кажем пред царя. 37Ти си, царю, цар на царе; защото Бог небесний ти даде царство, сила и крепост, и слава. 38И на всяко място дето живеят человеческите синове, горските зверове и птиците небесни даде в ръката ти, и те постави господар над всички тях. Ти си оная златна глава. 39И подир тебе ще възстане друго царство по-долно от твоето, и друго трето царство от мед което ще обладае всичката земя. 40И четвъртото царство ще стане крепко като желязо; понеже желязото съкрушава и сдробява всичко, и, както желязото което строшава всичко, така ще стрива и строшава. 41А понеже си видял нозете и пръстите част от грънчарска кал а част от желязо, ще е едно царство разделено; но ще има нещо в него от силата на желязото, както си видял ти желязото смесено с глинена кал. 42И както пръстите на нозете бяха част от желязо и част от кал, така царството ще е в някои страни крепко и в някои ломко. 43И както си видял ти желязото смесено с глинена кал, така ще се размесят със семе на человеци; но не ще да са слепени един с друг, както желязото не се смиса с калта. 44И в дните на онези царе ще възстави Бог небесний царство което въ век няма да се развали; и това царство няма да премине в други люде; ще съкруши и довърши всички тези царства, а то ще пребивае въ век. 45Както си видял ти, че камик се отсече от гората без ръце, и съкруши желязото, медта, калта, среброто, и златото, Бог великий направи познато на царя което има да стане подир това; и истинен е сънът, и верно тълкованието му. 46Тогаз цар Навуходоносор падна на лице и се поклони Даниилу, и заповяда да му принесат приношение и кадения.. 47И говори царят Даниилу и рече: Наистина ваший Бог, той е Бог на боговете, и Господ на царете, и който открива тайни, защото възможе ти да откриеш тази тайна. 48Тогаз царят възвеличи Даниила, и дарове големи и много му даде, и го постави господар над всичката Вавилонска област и началник на управителите над всичките мъдреци Вавилонски. 49И поиска Даниил от царя; и постави Седраха, Мисаха, и Авденаго над делата на Вавилонската област; а Даниил беше в царския двор.
Currently Selected:
Данаил 2: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk