2 Коринтяни 1
1
1Павел с Божията воля апостол Исус Христов, и Тимотей брат, към Божията църква която е в Коринт, и към всичките светии които са по всичка Ахаия: 2Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа. 3Благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, Отец на милосердието и Бог на всяко утешение, 4който ни утешава във всяка наша скърб за да можем и ние да утешаваме тези които се намерват във всяка скърб с утешението с което ние сами се утешаваме от Бога. 5Защото както се преумножават в нас страданията Христови, така чрез Христа се преумножава и утешението наше. 6И скърбим ли, скърбим за вашето утешение и спасение което се действува чрез търпението на истите страдания, които страдаме и ние; ако ли се утешаваме, утешаваме се за вашето утешение и спасение; 7и надеждата която имаме за вас е твърда; понеже знаем че както сте участници на страданията така и на утешението. 8Защото не искаме да не знаете, братие, за нашата скърб която ни се случи в Азия, че твърде много се отеготихме, повече от силата си, така щото се отчаяхме и за живота си; 9но ние сами в себе си взехме си осъждението на смъртта, за да не уповаваме на себе си, но на Бога който възкръсява мъртвите; 10който е избавил нас от толкоз близка смърт, и избави ни; комуто се надеем че и пак ще избави, 11когато и вие с молитва съдействувате за нас, щото поради даденото нам чрез мнозина дарование да бъде за нас от много лица благодарение. 12Защото нашата похвала е това, свидетелството на нашата съвест че ние с простота и искреност по Бога, не с плътска мъдрост, но с благодат Божия, поминахме на света, а най-много между вас. 13Защото не ви пишем друго освен това което четете или и познавате; а надея се че и до край ще познаете; 14както ни отчасти и познахте че сме похвала вам, както и вие нам, в деня на Господа Исуса. 15И с тази увереност исках да дойда при вас по-изпърво, за да имате втора благодат, 16и през вас да мина в Македония, и пак от Македония да дойда при вас, и вие да ме изпроводите в Юдея. 17И тъй, като беше това намерението ми, да ли съм лекоумно постъпил? или намерението ми е намерение плътско, за да бъде у мене ту: Ей, ей, ту: Не не? 18Верен е Бог че словото ни към вас не стана Ей и Не. 19Защото Исус Христос, Син Божий, проповяданият у вас от нас, от мене и Силуана и Тимотея, не стана Ей и Не, но в него стана Ей. 20Защото всичките Божии обещания в него са Ей и в него Амин за слава Божия чрез нас. 21А който ни утвърдява с вас в Христа, и който ни е помазал, е Бог; 22който и запечата нас, и даде обручението на Духа в сърдцата ни. 23И аз призовавам Бога за свидетел на моята душа че понеже ви щадя не съм дошел още в Коринт: 24не че имаме власт на вярата ви, но защото сме споспешници на радостта ви; понеже чрез вярата стоите.
Currently Selected:
2 Коринтяни 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk