2 Царе 1
1
1А след смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на Амаличаните, седя Давид в Сиклаг два дни. 2А в третия ден, ето, дойде человек из стана, от при Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата му; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. 3И рече му Давид: От де идеш? А той му рече: Аз се отървах от Израилевия стан. 4И рече му Давид: Какво стана? кажи ми, моля. И отговори: Побягнаха людете от боя, и мнозина даже от людете паднаха и умряха; умряха още и Саул и Йонатан син му. 5И рече Давид на момъка който му известяваше: Как знаеш че умря Саул и Йонатан син му? 6И рече онзи момък който му известяваше: Намерих се по случай в гората Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го пристигваха. 7И като погледна отдире си, видя ме, и повика ме. И отговорих: Ето ме. 8И рече ми: Кой си ти? И отговорих му: Амаличанин съм аз. 9Пак ми рече: Нападни на мене, моля, та ме убий; защото помрачение ме обзе, понеже животът ми е все още всичкия в мене. 10И тъй, застанах върх него и го убих, понеже бях уверен че не можеше да живее като падна; и взех венеца който беше на главата му, и гривната която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си. 11Тогаз хвана Давид дрехите си та ги раздра; така и всичките мъже които бяха с него. 12И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула, и за Йонатана сина му, и за людете Господни, и за дома Израилев, защото паднаха от меч. 13А Давид рече на момъка който му известяваше: От де си ти? И отговори: Аз съм син на един пришлец Амаличанин. 14И рече му Давид: Как се не убоя ти да простреш ръката си за да убиеш помазаника Господен? 15И повика Давид едного от момците и рече: Пристъпи, нападни върх него. И порази го, и умря. 16И рече му Давид: Кръвта ти на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе като рече: Аз убих помазаника Господен. 17И плака Давид този плач за Саула и за сина му Йонатана; 18(и заръча да научат Юдините синове тази Песен на Лъка, ето, писана е в Книгата на Праведния:-) 19О Израилева славо, на високите си места устрелена! Как паднаха силните! 20Не възвестявайте в Гет, Не проповядвайте по улиците на Аскалон, За да се не зарадват Филистимските дъщери, За да се не развеселят дъщерите на необрязаните. 21Гори които сте в Гелвуе, нека няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви които дават начатки; Защото там бе захвърлен щитът на крепките, Сауловият щит, като че не е бил помазан с елей. 22От кръвта на убитите, От лоя на крепките, Лъкът Йонатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празден. 23Саул и Йонатан, Любезните и рачителните в живота си, И в смъртта си не се раздвоиха: Бяха по-леки от орлите, По-силни от лъвовете. 24Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви облачаше с червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. 25Как паднаха силните всред боя! Йонатане, ударен на високите си места! 26Прискърбен съм за тебе, брате мой Йонатане! Рачителен ми беше ти: Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. 27Как паднаха силните, И погинаха оръжията на боя.
Currently Selected:
2 Царе 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk