1 Царе 1
1
1Имаше един человек от Раматаимсофим, от гората Ефрем, и името му Елкана, син Иероамов, а Иероам син Елиуев, а Елиу син Тоуев, а Тоу син Суфов Ефратец. 2И той имаше две жени: името на едната Ана, а името на другата Фенина; и Фенина имаше чада, а Ана нямаше чада. 3И този человек всяка година възлизаше из града си за да се поклони и да принесе жъртва Господу Саваоту в Сило. И там бяха двамата синове на Илия, Офний и Финеес, свещеници Господни. 4И дойде денят, в който принесе жъртва Елкана; и даде дялове на жена си Фенина, и на всичките й синове, и на дъщерите й; 5а на Ана даде двоен дял, защото обичаше Ана; но Господ беше заключил ложесната й. 6И противницата й я дразнеше много за да я прави да тъжи защото Господ беше затворил ложесната й. 7И така правеше всяка година: колкото пъти възлазяше в дома Господен така я дразнеше; а тя плачеше, и не ядеше. 8И рече мъж й Елкана: Ано, защо плачеш? и защо не ядеш? и защо е сърдцето ти наскърбено? не съм ли аз по-добър от десет синове? 9И стана Ана като ядоха в Сило и като пиха; а Илий свещеникът седеше на стол близу при дверостълпа на храма Господен. 10И тя беше преогорчена духом, и молеше се Господу, и плачеше твърде много. 11И направи обрек и рече: Господи на Силите, ако наистина пригледаш на смирението на рабинята си и ме помниш, и не забравиш рабинята си, но дадеш на рабинята си мъжко чадо, то ще го дам Господу във всичките дни на живота му, и бръснач не ще възлезе на главата му. 12И като следваше тя да се моли пред Господа, Илий я гледаше в устата. 13Но Ана говореше в сърдцето си: само устните й мърдаха, а гласът й не се чуеше; за това на Илия се стори че беше пияна. 14И рече й Илий: До кога ще си пияна? Остави се от виното си. 15А Ана отговори и рече: Не, господине мой, аз съм жена прескръбна духом: ни вино ни сикера не съм пила, но излях душата си пред Господа. 16Не считай рабинята си за лоша жена; защото от многото си оплакване и от скръбта си думах до сега. 17Тогаз отговори Илий и рече: Иди си миром; и Бог Израилев нека ти даде прошението ти което си просила от него. 18И тя рече: Дано рабинята ти намери благодат пред очите ти. Тогаз отиде жената на пътя си, и яде, и лицето й не се развали вече. 19И на утринта станаха рано та се поклониха пред Господа, и върнаха се та отидоха в дома си у Рама; и Елкана позна Ана жена си; и Господ я помни. 20И когато се изпълниха дните от когато Ана зачна, роди син; и нарече името му Самуил, защото: От Господа изпросих, рече. 21И възлезе человекът Елкана и всичкият му дом за да принесе Господу годишната жъртва и обричането си. 22Но Ана не възлезе, защото рече на мъжа си: Не ща да възляза доде се отдои детето; и тогаз ще го занеса да се яви пред Господа и да живее там винаги. 23И рече й Елкана мъж й: Стори каквото ти се види за добро: седи доде го отдоиш: само Господ да утвърди словото си! И седя жената та доеше сина си доде го отдои. 24И когато го отдои, възведе го със себе си наедно с три юнеца, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в дома Господен в Сило; а детето беше малко. 25И заклаха юнеца, и донесоха детето при Илия свещеника. 26И рече Ана: О, господине мой! жива е душата ти, господине мой, аз съм жената която бях застанала тук близу при тебе та се молех Господу. 27За това дете се молех; и Господ ми даде прошението ми което изпросих от него. 28За това и аз го посвещавам Господу: във всичките дни на живота си ще бъде заемнато Господу. И поклони се Господу.
Currently Selected:
1 Царе 1: BG1871
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk