Делата на апостолите 13
13
Служението на Варнава и Савел
1В църквата в Антиохия имаше няколко пророка и учителя — Варнава, Симеон (наречен Нигер), Луций от Киринея, Манаил, израснал заедно с управителя Ирод, и Савел. 2Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“
3След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха.
Варнава и Савел в Кипър
4И така, пратени от Святия Дух, Варнава и Савел отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. 5Пристигнаха в Саламин и започнаха да проповядват Божието слово в синагогите на юдеите, а Йоан им помагаше.
6Те прекосиха целия остров и накрая стигнаха до Пафос, където намериха един юдейски магьосник и лъжепророк на име Вариисус. 7Той бе приближен на управителя Сергий Павел, който беше умен човек. Управителят повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово. 8Но магьосникът Елима (защото така се превежда на гръцки името му) се опитваше да им попречи, правейки всичко възможно, за да отклони управителя от вярата. 9Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със Святия Дух и като се вгледа в Елима, 10каза: „Ти, който си изпълнен с всякакви лъжи и коварства! Ти, сине на дявола и враг на всичко праведно! Няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Господа? 11Ето, ръката на Господа е върху теб: ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънцето.“
В същия миг всичко за Елима потъна в мрак и той започна да се лута наоколо, опитвайки се да намери някой, който да го води за ръка. 12Като видя това, управителят повярва, слисан от учението за Господа.
Павел и Варнава отиват в Антиохия
13Павел и тези, които бяха с него, отплаваха от Пафос и пристигнаха в Пергия — град в Памфилия. Там Йоан се раздели с тях и се върна в Ерусалим. 14От Пергия те продължиха до град Антиохия в Писидия.
В събота Павел и Варнава влязоха в синагогата и седнаха там. 15След като четоха от закона на Моисей и от писанията на пророците, водачите на синагогата им изпратиха съобщение: „Братя, ако имате какво да кажете като насърчение за хората, говорете.“
16Павел стана, вдигна ръка за внимание и каза: „Вие, израелтяни, и вие, които се покланяте на истинския Бог, слушайте! 17Богът на този израелски народ избра предците ни. Той направи народа ни велик по времето, когато живееха в Египет като чужденци. Всемогъщата му ръка ги изведе оттам. 18Цели четиридесет години, докато бяха в пустинята, Бог беше търпелив към тях. 19Той унищожи седем народа в земята на Ханаан и даде земята им на своя народ. 20Всичко това стана в продължение на около четиристотин и петдесет години.
После Бог им даде съдии до времето на пророк Самуил.#13:20 Самуил Последният съдия и първият пророк на Израел. 21След това поискаха цар и Бог им даде Саул — син на Кис, от рода на Вениамин, който царува четиридесет години. 22След като отстрани Саул, Бог издигна Давид за техен цар и каза за него: «Давид, синът на Есей, е човек, който е като мен в мисленето си. Той ще изпълни всичко, което поискам от него.»
23А от потомците на Давид Бог даде на Израел Спасител: Исус, както беше обещал. 24Преди неговото идване Йоан проповядваше на всички израелтяни да се кръстят в знак, че искат да се покаят. 25Когато наближаваше краят на делото му, Йоан каза: «За кого ме мислите? Аз не съм Месията, но след мен идва Този, на когото не съм достоен дори сандалите на краката да развържа.»
26На нас, братя, синове на Авраамовия род, и на всички вас, които се покланяте на истинския Бог, е пратено посланието за това спасение. 27Жителите на Ерусалим и управниците им не познаха в Исус Спасителя: осъдиха го и така изпълниха думите на пророците, които четем всяка събота. 28И макар че нямаха никакво основание да го осъдят на смърт, всички те молеха Пилат той да бъде убит. 29И когато извършиха всичко писано за него, те го свалиха от кръста и го погребаха. 30Но Бог го възкреси от мъртвите 31и в продължение на много дни Исус се явяваше на онези, които дойдоха заедно с него от Галилея в Ерусалим. Сега те са негови свидетели пред хората.
32Ние ви носим Благата вест, че обещанието, което Бог даде на прадедите ни, 33той изпълни за нас, потомците им, като възкреси Исус, както е написано във втория Псалм:
«Ти си моят Син.
Днес аз станах твой Баща.» Псалм 2:7
34За това, че възкреси Исус от мъртвите, за да не бъде никога вече подчинен на изтление, Бог каза:
«Ще ви дам святите и сигурни благословения,
които обещах на Давид.» Исая 55:3
35Така и на друго място той казва:
«Няма да позволиш Святият ти
да изтлее в гроба.» Псалм 16:10
36Приживе Давид служеше на Божията воля, а когато умря, беше погребан при дедите си и изгни в гроба. 37Но Онзи, когото Бог възкреси, не изгни в гроба. 38-39Ето защо, братя, разберете това, което ви възвестяваме, че чрез Исус можете да получите прошка за греховете си. Ако вярвате в него, можете да бъдете свободни от всичко, от което законът на Моисей не можа да ви освободи. 40Затова внимавайте, за да не ви се случи казаното от пророците:
41«Чуйте, присмехулници!
Почудете се, а после умрете,
защото по ваше време
ще извърша нещо,
в което няма да повярвате,
дори и ако някой ви го обясни.»“ Авакум 1:5
42Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да дойдат отново другата събота и да им разкажат повече за тези неща. 43След събранието много юдеи и прозелити, които се покланяха на истинския Бог, тръгнаха след Павел и Варнава, които разговаряха с тях и ги призоваха да останат верни на Божията благодат.
44На следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Господа. 45Като видяха огромното множество, юдеите се изпълниха със завист и започнаха да обиждат Павел и да възразяват на казаното от него. 46Но Павел и Варнава смело заговориха: „Вие, юдеи, първи трябваше да чуете Божието слово. Но тъй като го отхвърляте и не се считате достойни за вечен живот, то ние се обръщаме сега към езичниците. 47Защото ето какво ни заповяда Господ:
«Поставих те да бъдеш светлина за останалите народи,
за да покажеш на хората от цял свят пътя към спасението.»“ Исая 49:6
48Като чуха това, езичниците се зарадваха и прославиха посланието на Господа. И всички, които бяха определени да получат вечен живот, повярваха.
49Така Божието слово се разпространи из цялата околност. 50Но юдеите подтикнаха към недоволство някои уважавани религиозни жени и градските първенци. Те започнаха да преследват Павел и Варнава и ги прогониха от областта. 51Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си#13:51 изтърсиха праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях. против тях и отидоха в Икония. 52А последователите на Исус в Антиохия бяха изпълнени с радост и със Святия Дух.
Currently Selected:
Делата на апостолите 13: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International