YouVersion Logo
Search Icon

Лука 22

22
1И наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от народа. 3Тогава Сатана влезе в Юда, наречен Искариотски, който беше от числото на дванадесетте; 4и той отиде и се наговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5И те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари. 6И той обеща и търсеше удобен случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството. 7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да се заколи пасхата. 8И Иисус изпрати Петър и Йоан и им каза: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9А те Му казаха: Къде искаш да приготвим? 10А Той им каза: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; последвайте го в къщата, в която влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Къде е гостната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13И като отидоха, намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата. 14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15И им каза: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас, преди да пострадам, 16защото ви казвам, че няма да я ям, докато не се изпълни в Божието царство. 17И като взе чашата, благодари и каза: Вземете това и го разделете помежду си, 18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19И взе хляб и като благодари, разчупи го, даде им и каза: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание. 20Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мен на трапезата. 22Защото Човешкият Син наистина отива, както е било определено, но горко на този човек, чрез когото се предава! 23И те започнаха да се питат помежду си кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 24Стана още и спор помежду им кой от тях се счита за по-голям. 25А Той им каза: Царете на народите господстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели. 26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека бъде като по-малкия, и който ръководи – като онзи, който слугува. 27Защото кой е по-голям: този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм сред вас като Онзи, който слугува. 28А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. 29Затова, както Моят Отец завеща царство на Мен, и Аз завещавам на вас – 30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство и да седнете на престоли да съдите дванадесетте израилеви племена. 31(И Господ каза:) Симоне, Симоне, ето, Сатана ви пожела, за да ви сее като жито, 32но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33Петър Му каза: Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт. 34А Той каза: Казвам ти, Петре, петелът няма да пропее днес, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И им каза: Когато ви пратих без кесия, без торба и без сандали, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И им каза: Но сега, който има кесия, нека я вземе, също така и торба; и който няма, нека продаде дрехата си и нека си купи меч, 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мен и това писание: „И към беззаконници беше причислен“, защото писаното за Мен наближава към своето изпълнение. 38И те казаха: Господи, ето тук има два меча. А Той им каза: Достатъчно е. 39И като излезе, отиде по обичая Си на Елеонския хълм, а и учениците Му Го последваха. 40И като дойде на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък и като коленичи, се молеше, като казваше: 42Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 43И Му се яви ангел от небето и Го подкрепяше. 44И като беше в борба, се молеше по-усърдно и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга, и им каза: 46Защо спите? Станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докато още говореше, ето, дойде едно множество и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях, и се приближи до Иисус, за да Го целуне. 48А Иисус му каза: Юда, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49И тези, които бяха около Иисус, като видяха какво ще стане, казаха: Господи, да ударим ли с меч? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. 51Но Иисус отговори и каза: Спрете дотук. И се допря до ухото му и го изцели. 52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и старейшини Иисус каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги? 53Когато бях всеки ден с вас в храма, не протегнахте ръце срещу Мен. Но сега е вашият час и властта на тъмнината. 54И като Го хванаха, Го поведоха и Го въведоха в къщата на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55И когато накладоха огън сред двора и насядаха около него, и Петър седна между тях. 56И една слугиня, като го видя седнал до огъня, се вгледа в него и каза: И този беше с Него. 57А той се отрече, като каза: Жено, не Го познавам. 58След малко друг го видя и каза: И ти си от тях. Но Петър каза: Човече, не съм. 59И като се мина около един час, друг някой настоятелно твърдеше: Наистина и този беше с Него, защото е галилеянин. 60А Петър каза: Човече, не зная какво казваш. И веднага, докато още говореше, петелът пропя. 61И Господ се обърна и погледна Петър. И Петър си спомни думата на Господа – как му беше казал: Преди петелът да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен. 62И като излезе навън, плака горко. 63А мъжете, които държаха Иисус, Му се подиграваха и Го биеха, 64и като Го закриваха, (Го удряха по лицето и) Го питаха, казвайки: Пророкувай! Кой Те удари? 65И много други хули изговориха против Него. 66А като се разсъмна, народните старейшини, главните свещеници и книжниците се събраха и Го заведоха в Синедриона си, и Му казаха: 67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той каза: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68и ако ви задам въпрос, няма да Ми отговорите. 69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70И те всички казаха: Тогава Ти Божият Син ли си? А Той им каза: Вие казвате, защото Аз съм. 71А те казаха: Какво свидетелство ни трябва още? Защото ние сами чухме от устата Му!

Currently Selected:

Лука 22: VBG

Highlight

Share

Copy

None

Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in

All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013

Learn More About Верен
Previous Chapter
Next Chapter

YouVersion uses cookies to personalize your experience. By using our website, you accept our use of cookies as described in our Privacy Policy