1
Деяния 7:59-60
Цариградски
BG1871
И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.
Compare
Explore Деяния 7:59-60
2
Деяния 7:49
"Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое място за моя почивка?
Explore Деяния 7:49
3
Деяния 7:57-58
Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел.
Explore Деяния 7:57-58