Свободна от Мен: Защо животът е по-добър, когато не всичко зависи от тебПример

Опасностите от управлението на имиджа

Никога няма да забравя баща ми, който предсказа, че един ден ще бъда твърде готина за него. - "Няма как да стане!", възразих аз. Бях на осем години и си мислех, че родителите ми са окачили луната. Седем години по-късно доказах, че баща ми беше прав, като се срамувах от всичко, което правеха родителите ми. 

Повечето от нас надрастват тази фаза от пубертета, но не надживяваме склонността да се притесняваме за своя имидж. В действителност тя често се повишава и става по-разрушителна в брака и при отглеждането на деца. Когато съпругът или децата ни се превърнат с наше продължение, те са принудени да понасят тежест, която никога не е трябвало да носят. Това е токсична динамика за взаимоотношенията.

Управлението на имиджа е един от начините, по който към семейството си се отнасяме като към огледало. Вместо да виждаме кои са те, какво им е нужно и как да ги обичаме, виждаме собствените си стремежи и страхове. Понякога дори ги използваме за наша собствена изгода.

Една от първите стъпки, за да бъде избегнато управлението на имиджа, е като се назове. Да развиеш този навик представлява мощно средство за справяне с управлението на имиджа, защото ще започнеш да разпознаваш, когато го правиш. 

Целта на семейството ти не е да те накара да се чувстваш комфортно. Тя е да те освободи, за да обичаш Бог и света повече, защото не би могла да се справиш сама. Като християни това е нашето предизвикателство и нашият призив. Семейството никога не е било предназначено да бъде пешка в играта за управление на имиджа, защото никога нещата не са се въртели около нас. За нас - да. Заради нас - не. Когато семейства съществуват, за да обичат Бог и другите, вместо за да поддържат имидж, или да се сравняват с другите, или да се уверят, че децата им се открояват, няма повече нужда да се напрягат. Това също така освобождава децата ни от наложената от обществото ни тежест на съсредоточаването върху себе си. Когато въвлечем децата си да станат част от цел, която надхвърля самите тях, натискът става много по-малък. 

Има едно призвание, което е по-значимо от семейството. Семейството е добро и хубаво, и заповядано от Бог нещо, и то може да бъде част от този призив, но никога не е било предназначено да бъде самоцел. Тази мисия - а не съвършеният ни брак или успешните ни деца - винаги е по-важна. 

В кои области от живота ти си изкушавана да „управляваш” имиджа на това, как се представяш - брак, връзки, приятелства, работа, родителство, социални медии?

 За да научите повече за Свободна от Мен посетете http://sheworships.com/free-of-me-book.