Свободна от Мен: Защо животът е по-добър, когато не всичко зависи от тебПример

Огледалното отражение

Трудно е да не се огледаш в огледало, нали? Ако минаваш покрай огледало, ще хвърлиш един поглед, нали? Всички го правим. 

Този рефлекс намира отражение и във взаимоотношенията. Постоянно се оглеждаме в другите като в наше собствено изображение. Когато постъпваме така, позволяваме на другите хора, на притежанията и професията ни да формират вътрешната ни представа за себе си. Когато отражението е добро, се чувстваме чудесно. Когато, обаче, отражението е лошо, се чувстваме неуверени. 

Огледалното отражение ни кара да мислим, че всичко се върти около нас, а не е така. Може би някоя приятелка не ти е казала 'Здравей' на работното място, затова ти заключаваш, че ти се сърди. Може би касиерката в магазина не е любезна и ти го приемаш лично. Може би служиш доброволно в църквата и се чувстваш наранена, защото никой не ти е благодарил.

Когато се държиш с хората като че ли са огледала, си създаваш свят, който се върти около теб. Вземете за пример социалните медии. Проучванията показват, че Facebook указва директно влияние върху личното удовлетворение, тъй като потребителите интерпретират „харесванията“ и коментарите като мерило за тяхната стойност. Лесно е да се сравняваме: Защо хората не харесват толкова много моите снимки? Децата ми не са ли също толкова сладки? По-малко ли се интересуват хората от мен? 

Но нещата не спират дотук. Помисли си за брака и взаимоотношенията. Някога принуждавала ли си съпруга си да направи нещо или да се държи по определен начин, заради изображението, което това би проектирало върху теб? Дали нездравословната връзка, която си имала е формирала начина, по който виждаш себе си? Какво ще кажеш за приятелствата? Когато даден приятел не ти се обади или не отговори на имейла ти, развихрят ли се във въображението ти въпроси като: „Къде сбърках?" Може би той просто е бил зает, но ти незабавно си насочила нещата към себе си, правейки си всякакви изводи. Това е така, защото всичките ни взаимоотношения функционират като огледала.

Когато осъзнах, че бях направила всичките си взаимоотношения и служение да се въртят само около мен самата, разбрах, че моята увереност бе привързана към техните успехи или провали. Сполучливото ми служение като писател означаваше, че имам стойност. Удачните ми приятелства означаваха, че съм обичана. Обратното обаче също беше вярно, което ме караше да се чувствам опустошена и несигурна. 

Това е естественият ход на идолопоклонството. Когато поставим нещо преди Бог, е само въпрос на време, кога отново ще се обърнем и концентрираме върху себе си. 

Кое е онова нещо в живота ти, за което си несигурна? Откъде смяташ, че идва тази несигурност? По какъв начин те кара да се съсредоточиш върху себе си?

За да научите повече за Свободна от Мен посетете http://sheworships.com/free-of-me-book.