Да виждаш Бога

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Матей 5:8 VBG

УВОД

След като е загубила зрението си в ранна детска възраст поради небрежност на лекар, Фани Дж. Кросби продължила да композира над 9000 химна, включително „ Благословена увереност”, „Исусе, дръж ме близо до кръста” и „Твой съм, Господи”. Обемната продукция на Кросби се дължала на изключителния й ум. Според един от нейните сътрудници, Хю Мейн, тя можела да диктува две произведения едновременно, като редувала редовете на всяко произведение и ангажирала две секретарки.

Това обаче било само част от нейното служение. В продължение на повече от две десетилетия тя посещавала маргинализираните и потиснатите членове на обществото в спасителните мисии в Манхатън. Кросби често мотивирала своите слушатели, като им посочвала края на живота, когато вярващите ще се сблъскат с Христос лице в лице. През вековете църквата е описвала тази кулминационна надежда като блаженото видение (1 Коринтяни 13:12).

СЪЩНОСТ

Бог изследва нашите вътрешни нагласи, оценява мотивите ни и наблюдава личното ни поведение. Такива сърдечни мотивации и намерения са фокусната точка на Царството.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Проблемът е, че грешното сърце на тези, които не познават Бог, е обърнато към себе си и далеч от Бога. Това води до лъжа и гордост, е казал Августин, които водят до по-нататъшна изолация и конфликт. Сърцето е основният проблем. Дори нашите най-скромни и алтруистични дела – нашата служба на другите и стремеж към общото благо – неизбежно стават поводи за гордост. Нашите претенции за чистота често крият таен грях.

Говорейки с Бог, Августин е казал: „Ти ни направи за себе си и сърцето ни е неспокойно, докато не се успокои в Теб.“ Той използва „сърце“ в единствено число, а не „сърца“ в множествено число, което предполага, че човечеството споделя общо сърце и следователно обща нужда – нашата празнота да бъде изпълнена с Божието пречистващо присъствие. Това е точно това, което Божият Дух постига чрез Писанието, трансформация, която прекъсва нашия последен транс.

Това преживяване - движението от слепота към духовно зрение - е пътят към спасението. Обръщайки се към своята конгрегация в Хипо, Августин е поучавал: „Цялата ни работа в този живот е да възстановим здравето на окото на сърцето, чрез което Бог може да бъде видян.“ Това е виждане, което надминава гледката. Това е видението на Бог.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Това блаженство любезно ни напомня, че фокусът на нашия поглед е неразривно свързан с фокуса на нашето сърце. Нечистотата и виждането на Бог не вървят заедно. Ние, които сме гледали към Онзи, който е бил възкресен за нашето оправдание, не сме спасени, за да продължим порочния си живот. По-скоро сме спасени от нечистотата към нов живот, постепенен и объркан процес (от наша гледна точка), който все повече цени Христос над суетните неща, които ни очароват най-много.

Тези, които търсят чистота, търсят и Господа и като жаден човек в пустинята ще намерят и двете и ще утолят жаждата си завинаги. Къде е сърцето ти?