Вземете приложениетоПодготовка на сърцата ни за Великден: Посвещение за сезона на Великите постиПример
"Ден 36: Очистването"
Всяка година в деня на Пасхата хиляди евреи са идвали от различни краища на Израел и Юдея, за да принесат жертви в храма в Ерусалим. И в следствие на това, че много от тях са пропътували дълги разстояния, те често са купували своите жертвени животни в Ерусалим, вместо да ги взимат със себе си от вкъщи и да рискуват нараняване или недостатък, който да ги направи недостойни за жертвоприношение. Било е удобство за евреите поклонници да се сдобият с жертвата при пристигането си. Този пазар обаче се е намирал в двора на езичниците, където нееврейските търсачи на Бог идвали да се покланят. Така в деня на Пасхата дворът на храма бил пълен с добитък, търговци на добитък и среброменители, които обменяли местните валути за еврейски пари.
Когато Исус видял всичко това, Той бил ядосан - толкова ядосан, че прекатурил масите и наложил забрана върху търговията. Но защо? Търговците не се ли опитвали просто да помогнат на пътуващите да почетат Бог? Може би. Но те го правели за сметка на тези от "всичките племена", които търсели Бог, считайки тяхното поклонение за маловажно. Наричайки ги "разбойници", Исус може би е имал предвид алчността на техните финансови транзакции и начина, по който ограбвали езичниците от мястото им за поклонение.
Но още нещо се случва. По повод на случая на очистването на храма, Исус е помолен за знак за Неговата власт. Той отговаря: "Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна" (Йоан 2:19). Но Той не говореше за сградата; "Той говореше за храма на тялото Си" (Йоан 2:21). С други думи, когато Той умря, храмът и цялата му система - свещеничеството, жертвите и славата - умря с Него, защото Самият Той беше Пасхата, Първосвещеникът и Шекина - Божията Слава. Следователно, когато завесата в храма се скъса при смъртта на Христос (Марк 15:38), бариерата между Бог и човечеството падна за всички. Исус стана "Mолитвен дом на всичките племена". Днес няма нужда да пътуваме до храма в Ерусалим за поклонение. Нито пък има някакво разделение между евреи и езичници, които се покланят. Поклонението вече не е свързано с място, а с човек. Исус е Храмът. Той е там, където срещаме Бог.
Молитва
Господи, ние почитаме Исус като Последната Жертва, Свещеник, Слава и Храм. Затова, моля Те, позволи ни да се прилепим към Него, за да можем да обичаме името Му и да бъдем Негови слуги (Исая 56:6). Нека в Христос всички нации - тези от близо и далеч - да се приближат към Теб с молитва (Исая 56:8). В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) 2012 Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbytrain Church).
Всяка година в деня на Пасхата хиляди евреи са идвали от различни краища на Израел и Юдея, за да принесат жертви в храма в Ерусалим. И в следствие на това, че много от тях са пропътували дълги разстояния, те често са купували своите жертвени животни в Ерусалим, вместо да ги взимат със себе си от вкъщи и да рискуват нараняване или недостатък, който да ги направи недостойни за жертвоприношение. Било е удобство за евреите поклонници да се сдобият с жертвата при пристигането си. Този пазар обаче се е намирал в двора на езичниците, където нееврейските търсачи на Бог идвали да се покланят. Така в деня на Пасхата дворът на храма бил пълен с добитък, търговци на добитък и среброменители, които обменяли местните валути за еврейски пари.
Когато Исус видял всичко това, Той бил ядосан - толкова ядосан, че прекатурил масите и наложил забрана върху търговията. Но защо? Търговците не се ли опитвали просто да помогнат на пътуващите да почетат Бог? Може би. Но те го правели за сметка на тези от "всичките племена", които търсели Бог, считайки тяхното поклонение за маловажно. Наричайки ги "разбойници", Исус може би е имал предвид алчността на техните финансови транзакции и начина, по който ограбвали езичниците от мястото им за поклонение.
Но още нещо се случва. По повод на случая на очистването на храма, Исус е помолен за знак за Неговата власт. Той отговаря: "Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна" (Йоан 2:19). Но Той не говореше за сградата; "Той говореше за храма на тялото Си" (Йоан 2:21). С други думи, когато Той умря, храмът и цялата му система - свещеничеството, жертвите и славата - умря с Него, защото Самият Той беше Пасхата, Първосвещеникът и Шекина - Божията Слава. Следователно, когато завесата в храма се скъса при смъртта на Христос (Марк 15:38), бариерата между Бог и човечеството падна за всички. Исус стана "Mолитвен дом на всичките племена". Днес няма нужда да пътуваме до храма в Ерусалим за поклонение. Нито пък има някакво разделение между евреи и езичници, които се покланят. Поклонението вече не е свързано с място, а с човек. Исус е Храмът. Той е там, където срещаме Бог.
Молитва
Господи, ние почитаме Исус като Последната Жертва, Свещеник, Слава и Храм. Затова, моля Те, позволи ни да се прилепим към Него, за да можем да обичаме името Му и да бъдем Негови слуги (Исая 56:6). Нека в Христос всички нации - тези от близо и далеч - да се приближат към Теб с молитва (Исая 56:8). В Христовото име, Амин.
Авторски права (с) 2012 Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbytrain Church).
Относно този план
Какво представляват Великите пости? Това е време, в което сме в очакване на победата на Христовата светлина и живот над тъмнината на греха и смъртта. По време на нашето пътуване от Пепелната сряда до Великден си припомняме реалността на своята греховност и Божията изкупителна благодат.
More
Този план за посвещение е създаден от екипа на Презвитерианска църква "Изкупление" (Redeemer Presbyterian Church) и е публикуван за пръв път на www.redeemer.com през 2012 г. Използван с разрешение.
