Нова година, нови милостиПример

Бог те призовава да повярваш и след това работи с усърдие, за да те превърне в човек, който наистина живее чрез вяра.

Не знам колко си мислил за това, но вярата не е естествена за теб и за мен. Съмнението е естествено. Страхът е естествен. Да живееш на базата на твоя събран опит е естествено. Да прелистиш актуалния каталог от лични мисли „ами ако...“, преди да заспиш, или когато се събудиш сутрин, е естествено. Да живееш въз основа на мисълта на мозъка и физическите си сетива е естествено. Да завиждаш на живота на някой друг и да се чудиш защо това не е твоят живот е естествено. Естествено е да желаеш да имаш повече власт над хората, ситуациите и местата, отколкото някога ще имаш. Да манипулираш и контролираш, за да си сигурен, че ще получиш това, което смяташ за нужно, е естествено. Естествено е да търсиш хоризонтално мира, който всъщност можеш да намериш само вертикално. Естествено е да се тревожиш и да желаеш промяна в неща, които не можеш да промениш. Да се отдаваш на униние, обезсърчение, депресия или отчаяние е естествено. Да притъпяваш сетивата си с работа, материални неща, медии, храна или някакво друго вещество е естествено. Да понижаваш стандартите си, за да се справяш с разочарованието си, е естествено. Но вярата просто не е естествена за нас.

Така че в благодатта Бог ни дава да повярваме. Както Павел казва в Ефесяни 2:8, вярата наистина е дар от Бога. Няма нищо по-неочаквано за средностатистическото увредено от греха човешко същество от това да вярва в Бог. Да, способни сме да вложим вярата си в много неща, но не и в Бог, когото не можем да видим или чуем, който дава обещания толкова велики, че изглежда невъзможно да се спазят. Бог ни дава силата първо да повярваме, но Той не спира дотук. По благодат Той работи в ситуациите, местата и взаимоотношенията от нашето всекидневие, за да ни обработи и формира в хора, които изграждат живота си въз основа на радикалното убеждение, че Той наистина съществува и наистина възнаграждава тези, които Го търсят (Евр. 11:6).

Следващия път, когато се сблъскаш с нещо неочаквано, с момент на затруднение, през който наистина не ти се иска да преминеш, не забравяй, че този момент не представлява Бог, който те е забравил, а Бог, който е близо до теб и твори нещо много хубаво у теб. Той те спасява от мисълта, че можеш да живееш живота, който е предназначен за теб, разчитайки на недостатъчните ресурси на твоята мъдрост, опит, правда и сила; Той те превръща в човек, който живее живот, оформен от радикална богоцентрична вяра. Той е върховният майстор, а ние сме Неговата глина. Той няма да ни свали от колелото си, докато пръстите Му не ни оформят в души, които наистина вярват и не се съмняват.