Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Помисли за момент с мен. Живот на благословение или на оплакване живееш? Толкова е лесно да се оплакваш. Толкова е лесно да откриваш недостатъци. Толкова е лесно да бъдеш недоволен. Толкова е лесно да намериш неща, които са по-зле отколкото ти се иска да бъдат. Толкова е лесно да си раздразнен или нетърпелив. Толкова е лесно да стенеш и пъшкаш за трудностите в живота. Толкова е лесно да си неудовлетворен.

Защо тези неща са толкова лесни? Е, лесни са защото грехът все още ни кара да правим всичко за себе си. И поради греха, който в действителност е егоизъм в основата си, ние сме склонни да свиваме нашите светове до малките граници на нашите желания, нашите нужди, нашите чувства. Склонни сме да съдим доброто в живота си по това колко много от нещата, които искаме сме способни в действителност да имаме. На улично ниво е изкушаващо да живееш живот без Бога, его-съществуване. Ако поставиш себе си в центъра на своя живот, ти ще намираш много неща за които да се оплакваш.

Вярно е също, че ти живееш в паднал свят, в който хората и вещите не функционират така, както Господ е възнамерявал. Този свят е наистина ужасно разрушен. Животът тук е наистина тежък. Ти посрещаш всякакъв вид трудности, големи и малки. Хора те разочароват. Правят живота ти тежък. Пречки се появяват на пътя ти. По някакъв начин, падението на твоя свят влиза всеки ден през вратата ти. Комбинирайки трудностите на живота в този паднал свят с егоцентричността на греха имаш рецепта за бедствие или поне нещастен живот на недоволство.

Библията не вижда оплакването и мърморенето като незначителни неща. Във Второзаконие 1 глава, Мойсей разказва как народа на Израел "мърмореше"/мрънкаше/ за своя живот, и включени в това мърморене бяха въпроси за добрината и мъдростта на Бога. Божията оценка беше, че чрез мрънкането си хората са се разбунтували срещу Него; те са показали, че не желаят да правят това, на което ги е призовал и овластил. Радостта или оплакването от сърцето ти винаги ще формира твоята готовност да се довериш на Бога и да изпълняваш волята Му.

Оплакването забравя за Божията благодат. То игнорира Неговото присъствие. То не успява да види красотата на Неговите обещания. Заради оплакването изявяването на Неговия блясък в сътворението остава незабелязано. То поставя под въпрос Неговата добрина, вярност и любов. Чуди се дали Той е там и дали Го е грижа. Ако вярваш в Бога и Неговият контрол над всичко, което съществува, тогава трябва да приемеш, че цялото ти мърморене е в крайна сметка оплакване срещу Него. Да, толкова е лесно да се оплакваш. Толкова е лесно да забравиш ежедневните благословения, които идват върху всички нас. Нашата готовност да се оплакваме е друг аргумент за прощаващата и освобождаваща благодат, заради която Исус, без да се оплаква, доброволно е умрял за нас, за да може да ни я даде.