Благодарност за всеки ден от Пол ТрипПример

Няма нещо, което можеш да направиш, за да спечелиш Божието благоволение. Трябва да приемеш това и да го запомниш. Никога няма да бъдеш достатъчно праведен, за да изпълниш Божиите изисквания. Твоите мисли никога няма да са достатъчно чисти. Желанията ти никога няма да са достатъчно святи. Думите ти никога няма да са достатъчно чисти. Твоите действия и решенията, който взимаш никога няма да са прославящи Бог достатъчно. Летвата е твърде висока за теб и мен, за да я прескочим, когато и да било. Няма изключения. Всички живеем под тежестта на един и същ закон и същата неспособност да не грешим. Всички сме по-добри бунтовници, отколкото подчинени. Всички сме по природа повече горди, отколкото смирени. Всички сме повече отдадени на идолопоклонство, отколкото на поклонение на Бога. По-добри сме да воюваме с всички съседи, вместо да ги обичаме. Завистта е по-естествена за нас, отколкото да сме доволни. Всички сме крадци по един или друг начин. Всички желаем това, което другите имат. В естеството ни е да изкривяваме истината, вместо да я защитаваме. С думите си осъждаме вместо да благославяме. Всеки ден предоставяме доказателства, че никога няма да достигнем Божия стандарт ако зависи от нас.

Ето го стиха, който обяснява всичко: "Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона" (Римл. 3:20). И защо това е вярно? Вярно е, "понеже чрез закона става само познаването на греха. "защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава" (Римл. 3:23). Думите са напълно ясни. Няма място за каквито и да са изключения. Това са крайно смиряващи новини, които всеки човек има нужда да приеме в сърцето си и да осъзнае като своя идентичност. Но тези трудни за приемане факти не са врата за депресивно себеотвращение, но за вечна надежда и радост. Единствено когато приемеш кой си и какво не си способен да направиш, тогава започваш да разбираш необходимостта от Божия дар. Нека поставим добрите и лошите новини заедно, така, както Павел е направил в посланието си към римляните, 3 глава. Той пише "всички съгрешиха и са лишени от Божията слава", но това не е краят на историята. Той продължава: "но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус. Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра” (стихове 23–25).

Умилостивението е изкупителна жертва. Жертвата на Исус успокои Божият гняв и създаде помирение между Бог и всички, които вярват в Него. Тъй като Бог мрази грехът, единственият начин ние, грешниците, да имаме взаимоотношение с Него е чрез Христос, който заплати с живота си за наказанието на нашия грях. Не е нужно да се подчиняваш, за да спечелиш Божието благоволение. Христос вече го е спечелил заради теб. Така че, твоето покорство вече не трябва да е поради страх от наказание, а като химн на благодарност към Бога, Който те среща там, където си и прави за теб това, което ти не можеш сам да направиш за себе си.