Осуалд ​​Чеймбърс: Радост - Сила в ГосподаПример

В началото на християнския път благословението на Бог е толкова осезаемо, толкова силно изразено в чувства, че християнинът върви напред и се ориентира по-скоро според сетивата си, а не толкова според вярата си; Божията милост изглежда е върху него. Но идва момент в живота на ученика, когато Бог оттегля тези утехи; когато радостта в Бога не е такава, каквато е била; когато Неговото присъствие не е толкова сладко и когато странна приглушена сивота (ако може така да се каже) изглежда пада над духовния живот.

За известно време душата попада в дълбок мрак; след това човек започва да осъзнава, че Бог просто го учи на разликата между ходенето в светлината на благословенията и навлизането в територията на преживяните Божии блаженства; или, по-просто казано, Бог извежда душата от царството на религиозните чувства и я въвежда в царството на вярата.

Въпрос за размисъл: По какъв начин Бог ме учи да ходя в небесната светлина на Божествените благословения, вместо в изкуствената светлина на земните благословения?

Цитат от „God’s Workmanship“, © Discovery House Publishers