15-дневно издание Нашият ежедневен хлябПример

Тихият път

Осемдесет километра западно от Ашвил, Северна Каролина, се отклоних от натовареното шосе и изминах останалото разстояние до града по живописния път Blue Ridge Parkway. В този късен октомврийски следобед карах бавно, често спирах, за да се насладя на планинските гледки и последните ярки есенни листа. Пътуването не беше особено ефективно що се отнася до скоростно достигане на целта, но бе изключително успешно за възстановяване на душата ми.

Това преживяване ме накара да се запитам: „Колко често поемам по тихия път с Исус? Напускам ли понякога бързата лента на своите отговорности и грижи, за да насоча вниманието си изцяло към Него поне за малко всеки ден?“ След като учениците на Исус приключиха с напрегнат период на служение, Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко“ (Марк 6:31). Вместо дълга ваканция, те имаха само кратко пътуване с лодка, преди да бъдат обкръжени от тълпата. Учениците станаха свидетели на състраданието на Господа и участваха с Него в задоволяване нуждите на множествата (ст. 33–43). Когато дългият ден най-сетне приключи, Исус потърси обновление чрез молитва с небесния Си Отец (ст. 46).

Исус, нашият Господ, винаги е с нас — независимо дали животът ни е напрегнат или спокоен, — но има голяма стойност в това да отделяме време всеки ден, за да вървим с Него по тихия път.
—Дейвид МакКасланд

Има място на тих покой,
Близо до Божието сърце;
Място, дето грях не може да безпокои,
Близо до Божието сърце. —МакАфий

Времето, прекарано с Господа, винаги е време, прекарано добре.