Kакто приляга в Господа - брачни взаимоотношенияПример

Ден 4 - Прошката не е слабост – тя винаги води към победа

Когато имахме предбрачно консултиране с моята съпруга, пастира най-много наблягаше на това, че най-честите думи в семейните взаимоотношения трябва да са „извинявай“, „прости ми“ и „прощавам ти.“ Това в началото доста ни учуди, но с годините осъзнахме, че прошката в брака е най-важното нещо.

Прошката не е еднократна. Тя е ежедневен избор. Когато живееш толкова близо с друг човек, особено с години, неизбежно се наранявате. Понякога леко – с думи. Друг път дълбоко – с предателства, неглижиране, студенина. Божият лек за това не е отмъщение, а прошка.

Някои казват: „Ще му простя, ама няма да забравя.“ Или: „Нека първо тя се промени.“ Примера ни отново е Исус. Той не чака ние първо да се променим. Той прости, докато още бяхме грешници. Ако чакаме идеални условия в дома ни, няма да простим никога.

Дявола обича обидата. Той я ползва като отрова, която бавно убива любовта. Понякога дори вярващи съпрузи носят години горчивина в сърцата си. Не говорят, не се молят, живеят като съквартиранти. Бог, обаче, ни призовава да разрушим тази крепост чрез прошката.

Тя не е чувство. Тя е акт на вяра. Когато прощаваш, ти всъщност казваш: „Господи, боли ме, но предавам тази болка на Теб. Избирам да не държа сметка за злото, да не отвръщам на гнева с гняв, да не се заяждам, а да благославям.“ И знаеш ли какво става? Божият мир идва. Бракът започва да диша отново.

Прекарайте време на молитва на колене:
Господи, помогни ми да простя от сърце. Понякога боли толкова много, че не знам как. Ти, обаче, ми показа какво е любов. Не искам да живея в студенина, в мълчание и обвинения. Изпълни сърцето ми с Твоята любов – която прощава, която търпи, която лекува. Амин.

Въпроси за размисъл:

1. Има ли нещо, което още таиш в сърцето си срещу съпруга/съпругата си? Предай го на Бог в молитва.

2. Призовавам ви да изпитате как молитвата и пеенето на Бога заедно може да помогне да се възстанови близостта помежду ви!

Утре ще завършим с най-важното – бракът като свидетелство към децата и света.