семейни взаимоотношения "както приляга в господа" - родители и децаПример

Ден 2: Води с любов и граници – не с гняв и страх

Децата не се нуждаят от перфектни родители – нуждаят се от ясни и стабилни водачи. Християнският родител не е диктатор, но и не е „приятелчето“. Родителят е духовен авторитет, който изгражда съзнание, добродетели, сърце и характер.

Гневните изблици, виковете, псувните или наказанията породени от нервност не учат децата на почит. Те ги карат да се затворят, да лъжат или да се бунтуват. От друга страна, липсата на граници, твърде многото „разрешено“ и никакви последици, също объркват децата. Те стават несигурни и непостоянни.

Бог те е поставил не просто да „решаваш проблеми“, а да насочваш сърцето. Затова, когато децата грешат – не наказвай веднага. Първо ги изслушай. Помоли се с тях. Обясни им какво е грях. Обясни им как Бог реагира. Попитай: „Как мислиш, че Господ гледа на това, което направи?“ Така дори наказанието става урок, а не болка.

И още нещо: ако съпругът и съпругата не са единни във възпитанието, децата го усещат. Много семейства използват децата като “щит” между себе си. Майката се привързва прекалено, бащата се дистанцира, или обратно. Това вреди и на брака, и на душата на детето. Децата не са буфер – те са плод на любовта, не нейн заместител.

Прекарай време в молитва на колене:

Господи, прости ми, когато съм действал подбуден от раздразнение, вместо с мъдрост. Научи ме как да изграждам уважение и обич у децата си. Помогни ми да не използвам гнева си, а Твоята благост и милост. Дай ни единство в брака, за да възпитаваме заедно. Амин.

Въпроси за размисъл:

1. Обикновено какво те провокира да действаш с гняв – умора, страх, стрес? Изкажи го на Бог?

2. Има ли единство между теб и съпруга/съпругата ти в начина, по който възпитавате? Поговори с него/нея за това. Понякога проблема е просто липса на комуникация.

Утре ще говорим за духовната битка за умовете на децата – и как Бог е определил родителите да бъдат като стражи.