Радост в пътуването: Намери надежда по средата на изпитаниетоПример

Почти всеки път, когато пътувам, се сблъсквам с някои отклонения и неравности по пътя. Полетите закъсняват, колите под наем не са готови, времето причинява хълцане, строителството забавя трафика, всеки светофар светва червено... списъкът продължава и е дълъг. Може да се чувствам разтревожена, разочарована или уморена, но се боря и не позволявам на тези неравности да ми попречат да отида там, където трябва.

Нашето пътуване с възлюбените ни е същото. Въпреки, че не можем да определим какви заобиколни пътища може да има пред нас, МОЖЕМ да решим как да реагираме на тях.

Ние нямаме контрол над пътуването на нашите любими, колкото и да се опитваме, колкото и повторни търсения да правим, колкото и да ги убеждаваме или на колкото и клиники да се обадим. Тяхното пътуване е лично тяхно.

Казвам ви това от опит. Опитах се да поема контрола върху пътуването на моя съпруг, но това ме направи по - ядосана и по - недоволна. Умолявах го многократно, заплашвах, крещях, дори спирах да му говоря, опитах всичко. Но в крайна сметка, аз исках това повече от съпруга ми, което ме насочи към недоволство, гняв, безпокойство, страх, огорчение, разочарование и безнадежност.

Аз просто си исках семейството си обратно. И съпруга си също. Исках мир. Исках да имам надежда.

Исках радост.

Но научих, че аз имам контрол единствено и само върху моето собствено пътуване. И съм достойна, и мога да намеря мир, надежда и радост без значение как може да изглежда пътуването на другите - включително и това на моя съпруг. Аз имам право и мога да избера да се погрижа за себе си. Аз мога да избера да остана на моето платно за възстановяване.

Също така трябваше да запомня, че Бог е с мен през всяка неравност и отклонение по пътя. Той вече знае за тези неравности, които ще срещна. Нужно е да помня, че те са част от Неговия план, част от голямата картина и част от Неговата цел.

Мога да направя избор да вярвам на Бог и да му вярвам в радост.