Преживей приятелство с БогПример

Приятелство над перфекционизъм

Любов, радост, мир, търпение, благост, милост, вярност, кротост и самоконтрол – плодът на Духа – са всички качества, към които се стремим. Опитваме се да ги произведем от нищото чрез силата на собствената си воля и самодисциплина. И въпреки това, според Галатяни 5:22-23, работата на Святия Дух е да създаде този плод, докато нашата работа е да живеем стъпка по стъпка заедно с Него. „Понеже живеем чрез Духа, нека вървим редом с Духа“ (Галатяни 5:25).

Истинската духовна трансформация започва с истинско приятелство. Не става въпрос за това да станеш или да постигнеш. Става въпрос за това да бъдеш със Святия Дух.

Докато приятелството се обогатява, ти започваш да Го опознаваш отвъд Неговото одобрение или неодобрение. Започваш да разбираш сърцето Му. Ти знаеш какво Го наскърбява и потиска. Започваш да схващаш Неговата перспектива и да виждаш нещата от Неговата гледна точка. Желанието ти да се промениш вече не е плод на задължение или срам, а по-скоро на любов.

Не е нужно да се стремиш към върховния израз на съвършенството. Вместо това можеш да се съсредоточиш върху това как да извлечеш оптимална полза от този момент с Бог. И след като този момент отмине да се фокусираш върху следващия.

При всяко решение ти ​​се вслушваш в Неговия съвет. При всяка загуба скърбиш заедно с вечно присъстващия Помощник. Когато се проваляш, се покайваш и се доверяваш на Застъпника. Всеки момент е възможност за някакво взаимодействие, защото Той е на разположение и е достъпен и мил.

Не е нужно да взимаш под внимание всичко, което си длъжен да направиш, а по-скоро се съсредоточи върху това, което Той те води да направиш точно в този момент. Дори когато една задача изглежда невъзможна за изпълнение, ти дишаш и Го молиш за свръхестествена сила. Натрупването на тези моменти произвежда плода на Духа! Докато го правиш момент след момент и стъпка по стъпка, Той ще изгражда твоя характер и ще оформя сърцето ти.

По какъв начин си гледал на християнския живот като на кръстоносен поход на лично постижение? Как биха се променили нещата, ако вместо това погледнеш на духовната трансформация като следствие от живеенето във връзка с Бог?