Ден 3: Скръбта е „Свята земя".

Всеки родител би ти казал как му се къса сърцето когато слуша виковете на детето си. В природата на родителите е да се грижат за своите деца. Болката им събужда съчувствие, дори и когато тази „болка" е просто инатене да затворят очи и да легнат да спят.

По същия начин нашата болка резонира в Божието сърце. Винаги Го е грижа за нас и винаги е наблизо. Той не е просто някакъв началник горе на небето, който се интересува единствено от това какво сме свършили днес или дали не сме сторили някакъв грях през денясъгрешили.

Грижа Го е за нас. Той разбира през какво преминаваме. Споделя емоциите ни.

Библията често говори за това как Бог „слуша вика ни" или „вижда страданието ни". Моментите на „малка смърт", през които преминаваме, докосват Божието сърце. Ние сме безкрайно ценни за Него и затова Той споделя болката ни. Дори когато това е относително малка загуба в очите на другите — може би не са те повишили в работата или някой е разбил колата ти, или си получил отказ от издателя, или домашният любимец е починал — тези моменти на смърт са важни за Бог.

Преди Исус да възкреси Лазар от мъртвите, Той първо се срещна със сестрите на мъртвия, Марта и Мария. Разбира се, те бяха съкрушени. Дори бяха ядосани. Можем да го доловим в думите им в Йоан 11. По едно време, когато Исус видя тъгата на Мария и останалите, беше толкова завладян от състрадание, че се просълзи.

Осъзнаваш ли колко много говори това за Божието сърце? Исус знаеше, че ще възкреси Лазар от мъртвите — и все пак се просълзи. Тяхната болка имаше значение за Него. Той не пренебрегна тяхната загуба, а я прие. Той стоя с тях в страданието им и сподели сълзите им.

Защо нашите сълзи имат значение за Бог?

Просто е. Защото самите ние сме важни за Бог. Не просто нешата продуктивност, святост или щедрост. В Неговите очи болката ти е безценна. Скръбта ти е свята. Загубата ти е свещена.

Така че, когато удари часът на смъртта, не бързай да потулиш скръбта си. Не се самообвинявай в тишината. Не замазвай загубата в името на вярата или силата. Позволи на себе си да изпиташ всички емоции за толкова време, колкото е нужно, защото тези моменти са безценни в очите на Господа.