В какво състояние се намира душата тиПример

Как душата ми получава помощ?

Неотдавна, в момент на криворазбрано мъжество, реших да си купя “АТВ”. За да бъда честен, дори не знаех какво значи “АТВ”. Всичко, което исках, бе добре изглеждаща количка за голф, за да мога да си обикалям из квартала.

Веднага след като разбрах как да я заредя с гориво, което ми отне само три часа, тръгнах на моето първо пътешествие. Нещо като че ли не беше наред. Двигателят ревеше твърде силно. Предавките се включваха трудно.

Помолих няколко приятели да погледнат. След като го покара малко, един от тях каза: “Юда, всичко е наред. Точно така би трябвало да се движи.”

“Но то е шумно и се тресе.”

“Какво имаш предвид? Идеално е.”

“Тогава защо върви толкова рязко и шумно?”

Приятелите ми ме погледнаха развеселени. “Юда, знаеш ли какво е това? Знаеш ли за какво служи АТВ-то?”

Аз отвърнах: “Прилича на количка за голф, нали? Освен, че изглежда добре?”

“Това е превозно средство за всякакви терени. Направено е за черни пътища, а не за улици. Има стабилизатори. Ремъци. Предпазни колани. Това нещо е звяр.”

Аз отвърнах: “Черни пътища? Не и аз. Никога.”

Приятелите ми се направиха, че не ме чуват. Намериха черен път и потеглихме. Разбира се АТВ-то беше в стихията си. Навсякъде пръскаше кал, скакалци прелитаха от всички страни, а приятелите ми крещяха.

Не ми хареса нито за миг. “Чувствам се прашен.”, казах им аз.

Понякога си мисля, че искаме същото от нашата вяра и взаимоотношения с Исус, което аз исках от моето АТВ. Искаме безопасен, тих и контролиран живот. Искаме да останем на пътя.

Да рискувам? Забрави.

Приключение? Благодаря, но не.

Непредсказуемост? Твърде плашещо.

И все пак, нашата вяра е създадена да бъде употребявана “извън пътя”. Душите ни са били предназначени да следват Бога по остри завои и покрай спиращи дъха склонове. Животът с Исус е приключение и ще бъдем разочаровани, ако си мислим, че Той винаги ще ни държи на пътя. Вместо да се съпротивляваме на това, за което сме били създадени, трябва да го приемем. Трябва да се предадем в контрола на Бога и Неговия план за нашия живот.

Бог е верен, затова можем да Го следваме с пълна увереност. Допадат ми стиховете в книгата Притчи 3:5-6: “Уповавай се на Господа с цялото си сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти.” (VBG)

Чувстваш ли се разочарован, понеже вярата ти не работи правилно? Очаквал ли си живота ти в следване на Исус да бъде по-лесен или по-гладък? Не мисля, че проблемът е в начина, по който работи вярата - смятам, че тя работи така, както е била създадена да го прави.

Истинската вяра ще те води към решения, начин на живот и отношения, които невинаги изглеждат безопасни. Така е. Вярата не е да играеш на сигурно или да се чувстваш удобно. Вярата е свързана с Исус. Душата ти е създадена за приключения, да Го следваш и да живееш в Неговата пълнота.

Въпроси

Някога искал ли си животът ти да бъде по-лесен и по-безопасен? Какво лежи в основата на това желание?

Трудно ли ти е да предадеш живота си на Бог? Как предаването на живота ти на Бога помага на душата ти да се чувства по-сигурна?

Какво значи за теб, че твоята вяра е определена да те води извън утъпкания път?