Притихни: Лесен наръчник за тихо времеПример

Притихни: Научи се да се учудваш

В днешния пасаж ще разгледаме историята за срещата на Яков с Бог. Накрая той каза: ‭‭"А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел." (Бит. 28:10-17).

"Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел." Ще се чувствам много зле, ако това се случи на мен. Да погледна назад към дните, месеците или дори годините и да разбера как със сигурност Бог е бил на това място, а аз не съм разбрал.

Нашето въображение, способността ни да се учудваме и да отделяме време за размисъл върху това, което виждаме и забелязваме, ще повишат нашето знание за Бог в ежедневието.

Думата въображение (на англ. imagination) произхожда от глагола imaginari "представям си". Може да ви е от полза да си представите себе си като част от Божията велика история.

Можем да използваме въображението си, за да оценим всичко около нас, всичко което Бог е създал. Това може да ви помогне да забележите Бог в обикновеното и ежедневното, може да ви помогне да се учудите.

Можем да включим това в нашето тихо време, да си водим дневник за него, да размишляваме за него и да благодарим за него.

Поклонението е родено от учудване.

В Битие четем как Бог видя всичко, което беше сътворил и то беше твърде добро.

Бог размисли за творението и видя,че беше добро.

Трябва да разсъждаваме не само върху Библията, но и за света, в който живеем. Това може да оформи нашето тихо време.

Дали медиите, изпълнени с образи и изображения, не са ни ограбили от способността да се учудваме на обикновеното, така че животът ни изглежда добър само когато го гледаме през филтър?

Филтрираният живот може да ни лиши от учудването. Ако не внимаваме, оценката ни какво е красиво може да започне да се изкривява.

Има красота в набръчканата кожа, в индустриалния градски пейзаж. Има красота в безплодната пустиня. Има красота в болницата. Има красота в ръждата.

Имаме нужда да спрем, да видим красотата и да се учудим.

Нашето тихо време не трябва да бъде само практическа част от нашия християнски живот. Това са местата, където размишляваме със страхопочитание, благоговение и учудване за всичко, което Бог е казал, направил или създал.

Размислете за деня си и благодарете на Господ за Неговото творение. Дори бихте могли да си водите дневник за това.

Какво виждате днес, което ви кара да се учудите? Къде виждате красотата?