Пътят на ЦарствотоПример

Да имаме уши, за да чуем

Главният метод, по който се предаваха историята, Писанията и традициите в Израел, беше устния разказ. Бог говореше на пророците много пъти и по много различни начини. Бог желаеше народа да чува гласа Му и да живее според всяка дума, излязла от устата Му. Да имаш уши, които да чуват, беше от особена важност по времето на Исус.

Когато Той говори, е време да слушаме и да разбираме. Библията ни казва, че слушането е свързано с вярата и верността. Уши, които слушат е идиоматична поговорка, която призовава слушателя да има отворено сърце и ум за това, което ще му бъде открито. С други думи, поговорката " Който има уши да слуша, нека слуша" е също като да кажем " Събуди се и внимавай!" Единствено духовното възприятие би могло да разбере духовното откровение.

Колко много хора са пропуснали Божието действие, защото не са успели да осъзнаят какво прави Бог? Те са се отдръпнали, вместо да отворят сърцата и умовете си. Те са обиждали, критикували и защитавали позициите си, вместо да се променят. Време да бъдем деца на светлината, с проницателност и с уши, които да чуват. Няма как да служим на днешната култура и политика и в същото време да заемем мястото си в Царството. Внезапните промени и дори кризите могат едновременно да създадат безпрецедентни възможности за напредък на Царството, както и да стимулират креативни стратегии за финанси, бизнес, политика, семейство, образование и служение. Ние ще попадаме във враждебни ситуации, с които ще трябва да се справяме, за да се възползваме от предлаганите в тях възможности.

Тялото Христово трябва да се събуди за възможностите, които ни се предоставят в моменти на криза. Ние трябва да виждаме и да чуваме с ново разбиране и трябва да позволим на бедите да стимулират творчески стратегии за възхода на Царството. Нека позволим на Духа да повлияе на нашите очаквания и свидетелство, така че нашият мироглед и начин на мислене да са в съответствие с Божието Царство за нашето поколение.