Възстановяване от разочарованиетоПример

За повечето от нас е вярно, че хората, които познаваме по-добре от всеки друг на тази Земя, са нашето семейство. Ние споделяме скърби и удоволствия с тях, прекарваме по-голямата част от времето си с тях и се ангажираме с тяхното благополучие преди това на всички останали. Поради това, тези любими хора често са тези, които ни повдигат, когато сме обезсърчени и ние ги обичаме за това.

По време на престоя си на Земята повече от който и да било друг Исус прекара време с учениците си. Те можаха да опознаят Неговия глас, мисли, маниери, нещата, които Го дразнеха и дори уникалните жестове на лицето Му. Когато Той беше разпнат, те бяха опустошени по начин, който малко от нас могат да разберат. И така, когато Той се яви на двамата по пътя за Емаус (виж “Възстановяване от разочарованието” - Ден 2), Той им попречи да Го разпознаят отначало, за да може да разбере какво наистина се криеше в сърцата им. Но, както посочват стиховете по-горе, когато разчупи хляба и им го даде, очите им бяха отворени за всичко, включително и това кой наистина беше Той. 

Този акт много прилича на действията Му по време на Господната вечеря, където Той ги настави и предупреди за това, което предстоеше. В интимния акт на разчупването на хляба тези ученици разбраха кой е Той и веднага бяха насърчени.

Когато животът ни влече надолу и борбата става непоносима, способността ни да се издигнем над всичко това зависи от интимното ни общение с Христос. Прекарваме ли време с Него, молейки се и четейки думите Му? Точно както прекарваме време със семейството си, споделяйки заедно радости и скърби, даваме ли Му всичките си бремена и споделяме ли всичките си победи с Него? Накратко, живеем ли като хора, които са в Него? Отделяй време всеки ден, за да опознаеш Този, на когото си посветил живота си, и Му позволи да разкрие истинската Си същност пред теб. Редовното общение с Христос ни дава средствата, чрез които се издигаме над разочарованията в живота ни.