Личностите на Великден: Симон ПетърПример

Мисля много за онези прости думи, които Андрей изрекъл онзи ден. Намерихме Го. Мисля за собствения си баща, който чул тези думи от леля ми, която гледала, когато евангелист на име Били Греъм ги е изговорил към нея по телевизията. Баща ми минал по този път през 1971г. в Чикаго и променил посоката на нещастното си семейство. Днес съм тук и пиша за Великден, защото баща ми е чул тези думи и ги е споделил с младо еврейско момиче, което щяло да стане негова съпруга, майка, която един ден щяла да каже на сина си: Намерихме Го. 

Йоан е проповядвал. Андрей е слушал. Йоан е посочил Исус. Андрей е намерил. По този начин евангелието достига и до теб и мен. Бог ни е изпратил някой: глас по радиото, изхвърлена брошура, упорит приятел. 

Симон не е знаел, но житейската му история се е пишела още преди да се роди. Започнала е на километри разтояние в малкия Витлеем тридесет години по-рано, когато беден дърводелец и съпругата му почукали на вратите на странноприемница, молейки за място, където да се роди бебето им. Историята на Симон започнала, когато застаряващ свещеник на име Захария и съпругата му Елисавета зачеват по чудо и им се ражда дете, предназначено да бъде пророк. Исус, Йоан Кръстител и Симон са щели да се срещнат не случайно или по съдба, а чрез тихите Божии пръсти. Изпълването на времето настъпвало върху нищо неподозиращия млад рибар. 

И точно в деня, когато Симон неохотно последвал, предприемачът рибар станал, по думите на Исус, Петър - което означава „канара“ (Мат. 16:18). Да, този, който е трябвало да бъде привлечен към Исус, щял да се превърне в стълб на Божието движение за ново творение в света, щял да бъде записан в историята на спасението като един от дванадесетте апостоли и щял да напише две писма, които щели да станат част от Светото Писание. 

Най-близките спътници на Исус, натоварени с основаването на църквата, нямало да бъдат формирани в най-добрите равински училища или измежду образованите книжници, или от тези със синя кръв от двора на Ирод, а щели да произлязат, както много от водачите на Израел, от редиците на обикновените хора. Божието Царство сякаш се дистанцира от местата на власт и се насочва към невъзвестените, непознатите, необразованите. Царят дърводелец, роден в бедност, отвъд благородничеството, търси своите последователи сред онези, които светът не забелязва.