Измореният свят се радва: Размишления за адвента през 2020 г.Пример

Ден 2: Мария

Мария имала пълното право да бъде изплашена. 

Тя била млада, сгодена и току-що ѝ били съобщили, че е бременна. А отгоре на всичко, новината била донесена от ангел. Знаеш, духовни същества, които обикновено ужасяват хората.

Докато Мария осмисляла новината, само можем да си представим какво ѝ е минавало през ума. Семейството ѝ можело да се отрече ли от нея? Съгражданите ѝ - да си направят заключения и да шушукат ли по неин адрес? Йосиф - дали ще повярва на всичкото това? Ще бъде ли отхвърлена? Унижавана? Или дори по-лошо?

Но мисълта, върху която Мария избрала да се спре, не била мисъл на страх, а на вяра: "Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти" (Лука 1:38). По-късно, когато Мария посетила своята братовчедка Елисавета, тя ѝ казва за Мария: "И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа" (стих 45).

Би било добре да можем да кажем, че обичайният ни отговор на страха е винаги като този на Мария: хвалебствена песен и очакване, пълно с надежда. Но да бъдем реалисти. Страхът се прокрадва в съзнанието и душите ни като бавното настъпване на тъмен облак преди буря. Как отговаряш ти? С отстъпление? С изолиране? Задържаш страха близо до сърцето си и поемаш по спиралата на безкрайни "ами ако"?

Нека погледнем към отговора на Мария. Когато Мария посетила Елисавета, тя обърнала вниманието си към Бога в песен, известна като Магнификат (което означава "душата ми величае Господа"). Има няколко неща в тази песен, които идват на помощ, търсейки начин да се вкорениш в надеждата, когато се промъква страх:

• Мария започнала с възхвала. Цялата песен е възпяване на Божията слава, и въпреки че Мария вероятно е имала толкова много въпроси относно какво означава да родиш Спасителя на света, тя откликнала с радост вместо тревога.
• Мария помнела нейната част в Божията история. В стих 48 Мария казва: "задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня и ето отсега ще ме облажават всички поколения." Мария знаела, че Бог е в контрол; Той бил Този, Който я е създал и упълномощил. Тя била Негово творение и това напомняне позволило на Мария да се съсредоточи върху истината за това коя е тя и кой е Той. Било ѝ припомнено, че нейната част от историята не е краят на историята.
• Мария помнела Божията добрина и справедливост. Мария не просто размишлявала върху Божиите благословения или обещания, дадени на Израил; тя също така размишлявала върху това как Бог щял да поправи грешните неща и те да станат отново добри (стихове 51-53). 

Мария разсеяла страха с възхвала. Тя отстранила несигурността чрез истината за това кой е Бог, помнейки ролята си в Неговата история. Тя подминала тревогите от отхвърляне и одумване, съзнавайки, че служи на справедлив Бог.

И поради това, Мария можела да се надява. Ти също можеш.

Въпроси за размишление:

• Кога си се чувствал обзет от страх? Как откликна?
• Какви емоции мислиш, че е изпитала Мария, когато ангелът ѝ благовестил?
• Как може отговорът на Мария на Божия призив да те окуражи на това Рождество?