Не спирай да вярваш, че ще успееш от Джейсън МайерПример

Какво да направиш, когато се чувстваш претоварен

Ще погледнем на първите ни дни заедно като на посещение на оптометрист, който ще тества зрението ни. Тъй като обезсърчението е като борба за проглеждане, ние ще отклоним погледа си от фалшивите надежди и ще насочим погледа си към величието на Бог. Всеки ден от нас ще се изисква да проверим нещо различно в нашата борба. Всички имаме усет за това как да очертаем собствената си реалност, но дали той е точен? Кой може да разкаже нашата история? Ще видим как Бог, който пише нашата история, също ще я разкаже.

Когато използваме грешна скала за измерване и извадим Бог от уравнението, се обезсърчаваме. Обезсърчението е само полуистина; то вижда истината за предизвикателната ситуация, но лъже за Божията роля в разрешаването на проблема. Да, всички неща, натрупани срещу нас, може да изглеждат много големи, но те не са пълната картина.

Падаме духом, когато се съгласяваме с лъжата, че трудностите ни са по-големи от Бог, и губим битката, когато не успеем да видим Бог правилно. Когато възприятието и реалността не съвпадат правилно, ние се претоварваме. 

Спри да мислиш за Бог като за малък. Сърцата ни са лесна плячка, когато проблемите ни изглеждат по-големи, отколкото Бог може да понесе. Но както телескопът разкрива истинския размер на звездите, така Писанието ни дава точен мащаб, за да преоразмерим проблемите си в светлината на Божието величие.

Исая 40 ни показва, че Божият народ беше обезсърчен, защото изглеждаше толкова слаб в сравнение с могъщата нация, която го държеше в плен. Проблемът беше, че израилтяните вярваха в полуистина. Да, техните похитители бяха по-силни — вавилонците не бяха малък проблем! — но израилтяните използваха погрешна скала, за да оценят проблема. Те премахнаха Бог от уравнението и се сравниха с похитителите си, вместо да сравнят похитителите си с техния Спасител.

Обратната страна също е вярна: ние вземаме малки неща и ги раздухваме непропорционално, така че да станат по-големи от Бог. Ние вземаме величието на Бог и Го свиваме до нашето човешко разбиране, като в същото време раздухваме и увеличаваме нашите проблеми, за да бъдат по-големи от Бог. Обезсърчението нараства, когато смаляваме Бог до нашите размери.

По какви начини минимизираш Божието величие поради преобладаващото естество на твоите обстоятелства?