Намиране на почивка в ритъма на животаПример

Ритъмът на поклонение

Значението на нашия ритъм на поклонение се корени в Този, към когото сме привързани и ползата за нас се крие в перспективата, която това осигурява за живота ни.

Ние празнуваме важното в живота си по много начини. Независимо дали става въпрос за спортен отбор или за нашите устройства, ние отдаваме слава на нещата, които са оказали значително влияние върху живота ни. Много от нас се опитват да направят разлика между този тип неща и признанието към Бог, но там, където отдаваме поклонението си, е показател за истинската ни привързаност. Спомена за извършеното дело от Исус и чистото изумление, че това би било вярно в живота ни, ни води до състояние на благодарност. В Псалм 95:1–3(VBG) се казва: „Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение! Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми! Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове."

Аз никога не съм бил много добър певец. По време на църква, когато е имало възможност да издигнем гласа си заедно в поклонение, обикновено аз се оказвах малко сдържан. Винаги съм знаел, че е истина, но никога не съм мислил защо. Започнах да моля Господ да ми покаже в сърцето ми причините, поради които сдържах част от удоволствието си. Оказа се, че източника на моя проблем е съвсем прост. Сам си пречех. Осъзнах, че съм бил толкова фокусиран върху моя опит, моя комфорт и пеещия си глас, че бях забравил основната предпоставка на това време. Трябваше да се признае и издигне Царя на славата и да се възвеличае името Му. Твърде много от мен в уравнението ме беше накарало да отклоня фокуса си по един нездравословен начин.

Преместването и задълбочаването на концентрацията ми върху целта на поклонение ми помогна да изчистя подхода си към поклонението и да коригирам разбирането си за неговите ползи. Много хора, с които бях разговарял, изразиха, че им става все по-скучно с обикновените средства за преживяването на Бог в живота си или църквата си. Това е тревожно, защото знаем, че Бог не е източник на доброта и ангажираност, който може или ще пресъхне. Ние трябва да търсим онова, което е древно, а не онова, което е актуално. Можем да направим тази мистериозна и велика връзка по време на нашия ритъм на поклонение.

Да издигна името на Исус просто за това кой е и какво е направил, ми дава голяма увереност и внася корекция в стремежите на сърцето ми. Когато сме в състояние на поклонение, това ни води до място за разбиране на Божията сила и слава, а след това ни помага да укротим своите тревоги и копнежи. Когато издигаме името Му, ни се разкриват другите „имена“ или неща, на които сме отдавали своята привързаност и внимание. Когато нашите идоли или други области на поклонение бъдат разкрити, ние можем да оставим тяхната власт или притегателна сила, така че да сме свободни да преживеем това, което Бог има за нас. 

За нас е лесно да преминем към един силно фокусиран върху себе си и егоцентричен начин на живот, дори вътре в нашия църковен живот. Ние можем да направим всичко за нас - за нашия комфорт, за предпочитанията ни и за това, което можем да извлечем от времето. Давайки сърцата си на ритъма на поклонение премества нашата перспектива, карайки ни да си спомним причината за всичко това.