Неща, които Исус никога не казаПример

Получаваш това, което заслужаваш.

“Спасението е Бог да прави за нас това, което ние не можем да направим за себе си.” Юджийн Питърсън

Животът е пълен с транзакции. Ходим на работа и ни се плаща. Даваме част от възнаграждението, за да получим любимото си кафе, обяд или превоз до работа. Земеделецът сее е жъне. Детето проявява непослушание и получава наказание. Ученикът се труди усилено или не и получава справедлива оценка. Не е чудно защо лесно вярваме, че всички получаваме това, което заслужаваме. 

Но в този начин на мислене има много пропуски. Вероятно вече се чудиш, Заслужава ли гладното дете да се роди в регион, където храната не достига? Не, не го заслужава. Освен социалноикономическия статут има още толкова много да се оспори в мисленето “получаваш това, което ти е писано”.

Някой заслужава ли Исус?

Може да кажем “амин” когато прочетем цитат, като “Спасението е Бог да прави за нас това, което ние не можем да направим за себе си,” но дали вярват ли в това стреса, който изпитваме, повтарящите се разговори със себе си и последните ни опити за духовно усъвършенстване? От всичко добро в живота ти, заслужава ли заради него да умре един невинен, съвършен човек (да не говорим за Синът на Бог) с болезнена смърт, за да можеш да живееш пълноценен и свободен живот тук и във вечността? Ако имаше перфектно поведение, невероятна щедрост и непрестанна доброта, започвайки от днес — до края на живота си — щеше ли да спечелие това, което Исус направи за теб?

Можеш да си отдъхнеш.

Jисус никога не каза “Получаваш това, което заслужаваш.” 

Исус каза неща, като “Греховете ти са простени; Върви и остави грешния си живот; Прости им, защото не знаят какво правят,” и когато увисна на кръста Той каза на разкайващия се престъпник “Истина ти казвам, днес ще бъдеш с мен в рая.” Престъпникът осъзна кой беше Исус и какво Исус правеше за него, докато и двамата умираха, приковани на кръст. Престъпникът нямаше възможност да слезе и да започне да чете Библията си всеки ден, да се включи в църква, да служи на общността си или да дойде навреме за среща на пристрастените. Не, той нямаше възможност да спечели това, което искаше от Исус—което Исус му даде безплатно.

Подобно на престъпника, ние не можем да спечелим милостта или приемането от Бог, но определено можем да Му покажем нашата любов, щедрост и послушание. Не като плащане, а като поклонение. А не е ли следването на Исус като поклонение толкова по-смислено, от това да добавим още една транзакция в нашия ден?

Разсъждавай: В коя част от моя живот и вяра все още напразно се опитвам да се отплатя на Исус? Какво би било да живея живот на поклонение в отговор на безценната милост, която никога не бих могъл да спечеля?