Когато вярата угасва: 10 дена да откриеш Бог измежду сенките на съмнениетоПример

Ами ако греша?

Някои интерпретират този въпрос като атака срещу вярата. Но може би това е момент, в който вярата ни има най-добрата възможност? Може би трябва да бъдем предизвикани, така че нашите мнения и вярвания да бъдат прегледани и подновени. Може би натиска, който усещаме като последователи на Исус, довежда до благодат за тези, на които им е трудно да вярват, а също така създава пространство за израстването на една по-пъстра, културно-ангажирана вяра. 

В исторически план, Божият народ откри своя глас когато беше в изгнание. По този начин бе написана по-голяма част от Библията. По този начин започват революции. Идентичността се ражда в агонията на изгнанието. И щом идентичността бъде открита, тя ще бъде уникална, различна и красива в своите противоречия, връщайки един невярващ свят обратно към себе си.

Ако това е вярно, това означава, че не е нужно да изпадаме в паника, когато светът ни подхвърли съмнение. Няма причина за страх. И няма причина да се страхуваме, когато се сблъскаме с какъвто и да е вид съмнение, от където и да идва. Независимо дали е културен натиск, трагични житейски събития, емоционални колебания, нарастващите тревоги в духовното изграждане или някакъв скрит вътрешен гняв, когато съмнението наруши твоето пътуване, трябва да си благодарен за неговия потенциал да те придвижи напред по начин, който не си имал преди!

Съмнението не е краят на историята; то е интригата в нея. Съмнението е неочакваната мистерия; неразрешен и постоянстващ въпрос. Съмнението е както когато седиш на ръба на стола си с уста, пълна с пуканки, хванал здраво ръката на седящия до теб, понеже не можеш да отлепиш очи от екрана, макар и да ти се иска да можеш.

Съмнението те кара да преоцениш историята на живота си. Какви са твоите ценности? В какво наистина вярваш? В каква посока искаш да поемеш? Като вода между два бряга, съмнението създава място за различни резултати. Можеш да плуваш към Бог или надалеч от Него. Можеш да посегнеш към вяра или неверие. Изборът е твой. Съмнението, в основата си, е неутрално; това, което правиш с него е от значение.