Царски бракПример

Едно младо момиче си играело с ръцете на баба си един ден, когато внезапно спряло, за да разгледа сватбения пръстен на баба си. След няколко минути тя попитала баба си защо пръстенът и е толкова голям и тежък. Не приличал на по-тънките и нежни пръстени, които е виждала. Бабата се усмихнала и казала: „Защото, когато се омъжих, пръстените бяха направени да издържат.“

Една от причините толкова много двойки да предават пръстените си е, че гледат на брака като на договор. Договорът е условно споразумение между две или повече лица, което означава, че всички страни ще направят нещо. Договорите се сключват за ограничени периоди от време и се основават на изявления „ако, тогава“. „Ако те направят това, тогава аз ще направя онова.“ Хората сключват договори заради това, което ще получат от тях. Когато вече не получават това, което искат, или ако намерят по-добре изглеждащ вариант, тогава те ще оправдаят прекратяването му. 

Библията обаче не описва брака по този начин, а го определя като завет. Заветът е божествено създадена връзка, което означава, че е постоянен. Има правила, отговорности и ползи. Заветите са интимни взаимоотношения, инициирани в полза на другия човек. В него благото на връзката има връх над нуждите на индивида. Ето защо заветите дават безусловни обещания. По принцип това е мястото, където Бог прави нещо официално в духовната сфера, за да бъде изживяно във физическия свят. В края на краищата, брачните обети се дават „пред Бог“ и следователно с Бог, както и със съпруга. Да нарушиш завета със съпруга си означава да го нарушиш с Бог.

Когато съпругът и съпругата живеят в заветен брак вместо договорни условия, те ще получат закрила. Това е като чадър. Когато вали, чадърът не спира дъжда, но го спира да вали върху теб.

Животът под Божията закрила няма да спре предизвикателствата в брака ти, но тези предизвикателства няма да те засегнат по същия начин, както обикновено, ако не си под Неговата закрила. 

Как можеш да започнеш да общуваш със съпруга си в заветни условия?