Притчи 14
14
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце. 2Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира. 3В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят. 4Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие. 5Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи. 6Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно. 7Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни. 8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават. 9Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение. 10Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост. 11Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува. 12Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт. 13Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота. 14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си. 15Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си. 16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред. 17Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен. 18Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание. 19Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния. 20Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много. 21Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен. 22Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро 23От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност. 24Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост. 25Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама. 26В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта, 28Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза. 29Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие. 30Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите. 31Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему. 32Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование. 33В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява. 34Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената. 35Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
Избрани в момента:
Притчи 14: BG1940
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Bibliata.com