Псалми 2
2
1Защо се разфучаха езичниците, И народите намислиха суета? 2Предстанаха земните царе, И князовете се събраха наедно Против Господа и против Помазаника му, и думаха: 3Да разкъснем връзките им, И да отхвърлим от нас въжата им. 4Този който седи на небесата ще се смее: Господ ще им се поругае. 5Тогаз ще им продума с гнева си, И с яростта си ще ги смути. 6Но аз, ще рече, помазах Царя си Над Сион, светата моя гора. 7Аз ще възвестя повелението: Господ ми рече: Син мой си ти: Аз днес те родих. 8Поискай от мене, и аз ще ти дам народите за наследие твое, И за стяжание твое краищата на земята. 9Ще ги съкрушиш с жезъл железен, Като грънчарски съсъд ще ги строшиш. 10Сега прочее, царе, разумейте: Научете се, земни съдии. 11Слугувайте на Господа с страх, И бойте му се с трепет. 12Целувайте Сина за да се не разгневи, И погинете в пътя Когато се разпали малко неговата ярост. Блажени са всички които се надеят на него.
Избрани в момента:
Псалми 2: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk