Псалми 142
142
1(по Слав. 141) Масхил на Давида. Молитва когато беше в пещерата. С гласа си викам към Господа: С гласа си към Господа се моля. 2Изливам пред него моленето си: Скърбта си пред него изявявам. 3Когато духът ми изнемощяваше в мене, Тогаз ти позна пътя ми. Примка скриха за мене На пътя по който ходех. 4Погледни надясно, и, ето, няма никой да ме познава: Прибежище не се намери за мене: Няма кой да попита за състоянието на душата ми. 5Към тебе, Господи, викнах: Рекох: Ти си прибежище мое: Дял мой си в земята на живите. 6Внимавай на вика ми, Защото съм в голямо унижение. Избави ме от гонителите ми, Защото са по-силни от мене. 7Изведи из тъмница душата ми За да славя името ти: Праведните ще се съберат около мене Когато ми сториш благодеяние.
Избрани в момента:
Псалми 142: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk