Исая 2
2
1Словото, което се откри на Исаия, сина Амосова, заради Юда и Ерусалим. 2В последните дни Гората на дома Господен Ще се утвърди на върха на горите, И ще се възвиси над хълмовете; И всичките народи ще се стекат в нея. 3И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на гората Господня, В дома на Бога Яковова; И ще ни научи пътищата си, И ще ходим в стъпките му; Защото от Сион ще излезе закон, И слово Господне от Ерусалим. 4И ще съди помежду народите, И ще обличи много племена; И ще изковат ножовете си за палечници, И копията си за сърпове: Народ върх народ не ще да дигне нож, Нито ще научат вече бран. 5Доме Яковов, дойдете, И да ходим в Господнята виделина, 6Понеже ти си оставил людете си, дома Яковов; Защото се напълниха из изток, И станаха прокобители както Филистимците, И съединиха се с чадата на иноплеменниците. 7И земята им се напълни със сребро и злато, И няма свършък на съкровищата им: Напълни се земята им и с коне, И няма свършък на колесниците им. 8И напълни се земята им с идоли: Поклониха се на ръчните си дела, На онова което пръстите им направиха. 9И наведе се простолюдин, И унизи се големец; И ти не ще им простиш. 10Влез в скалата и скрий се в пръстта Поради страха от Господа, И поради славата на неговото величие. 11Горделивите человечески очи ще се унижат, И надигането на человеците ще се наведе; А само Господ ще се възвиси в онзи ден. 12Защото денят на Господа Саваота ще бъде Върх всекиго горделив и величав, И върх всекиго що се надига, (и ще се унижи,) 13И върх всичките Ливански кедри високи и възвишени, И върх всичките Васански дъбове, 14И върх всичките високи гори, И върх всичките възвишени бърда, 15И върх всеки висок стълп, И върх всяка обградена стена, 16И върх всичките Тарсийски кораби, И върх всичките насладителни гледания. 17И височината на человека ще се наведе, И надигането на человеците ще се унижи; А само Господ ще се възвиси в онзи ден; 18И идолите съвсем ще се изгубят, 19И те ще влязат в пещерите на скалите И в дупките на земята Поради страха от Господа И поради славата на величието му, Когато стане да разтрепери земята. 20В онзи ден ще хвърли человек На къртовете и на прилепите Сребърните си идоли и златните си идоли, Които направи за себе си за да се кланя, 21За да влезе в дупките на канарите И в разселините на скалите Поради страха от Господа И поради славата на величието му, Когато стане да разтрепери земята. 22Оставете се от человека, На когото диханието е в ноздрите му; Защото за какво се счита той?
Избрани в момента:
Исая 2: BG1871
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Copyright © 2008-2011, Text Revision ©Bibliata.com & Duh-i-istina.net, Computer typesetting © Bibles.org.uk