Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Деяния 17

17
1И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско. 2И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред се разговаряше с тях от писанията, 3та им откриваше и доказваше че: Трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповядвам е Христос. 4И някои от тях повярваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко. 5Но неповярвалите Юдеи завидяха, и като взеха с тях си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа. 6И като не ги намериха повлекоха Ясона и някои от братята към градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука; 7които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус. 8И смутиха народа и градоначалниците които чуха това. 9Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги. 10А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско. 11И Беряните бяха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всяко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така. 12И тъй, мнозина от тях повярваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко. 13И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповяда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа. 14Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там. 15А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си. 16А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли. 17И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха. 18И някои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповядваше Исуса и възкресението. 19И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разумя какво е това ново учение което ти проповядваш? 20Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то. 21А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново. 22И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни. 23Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповядвам аз. 24Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, 25нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все; 26и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им; 27за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас; 28защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме." 29И тъй, като сме род Божий, не трябва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо. 30Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всякъде да се покаят; 31защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите. 32А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша. 33И така Павел излезе отпомежду тях. 34А някои человеци се прилепиха при него и повярваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и някоя си жена на име Дамар, и други още с тях.

Избрани в момента:

Деяния 17: BG1871

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте

YouVersion използва бисквитки, за да персонализира Вашето преживяване. Като използвате нашия уебсайт, Вие приемате използването на бисквитки, както е описано в нашата Политика за поверителност