Еклесиаст 4
4
1Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител – и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител. 2Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи. 3А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето. 4И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър. 5Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът. 6По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър. 7И се обърнах и видях суета под слънцето. 8Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа. 9Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си. 10Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне. 11И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един? 12И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо. 13По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет. 14Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му. 15Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място. 16Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и идващите по-късно няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.
Избрани в момента:
Еклесиаст 4: VBG
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013