Трета книга на Ездра 6
6
ГЛАВА 6.
1 И Той ми каза: „от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;
2преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;
3преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;
4преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;
5преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, –
6тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго“.
7Тогава аз попитах: „какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?“
8И отговори ми: „от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.
9Край на тоя век е Исав, а начало на следващия – Иаков.
10Ръката на човека е негово начало, а край – петата му. За друго, Ездра, недей ме пита“.
11Аз пък Му отговорих и казах: „о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,
12моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ“.
13Той ми отговори и рече: „изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,
14и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.
15Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършека, и ще се разберат основите на земята.
16А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени“.
17И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,
18и каза: „ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;
19когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.
20А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;
21и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;
22посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;
23след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.
24Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите ѝ, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.
25Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.
26И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,
27защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;
28вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод“.
29Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.
30И той ми каза: „аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.
31И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече в деня, в който те чух:
32Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.
33Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;
34не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена“.
35След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.
36А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;
37защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.
38И казах: „Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.
39Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.
40Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.
41Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.
42В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.
43Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;
44изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.
45В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите
46и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.
47В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.
48Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.
49Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото – левиатан.
50Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.
51На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;
52на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.
53А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;
54а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.
55Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.
56А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.
57И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.
58А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.
59Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?“
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 6: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016