Трета книга на Ездра 5
5
ГЛАВА 5.
1 За личбите: ето, ще настанат дни, когато мнозина от земните обитатели, владеещи знание, ще бъдат грабнати, и пътят на истината ще се скрие, и вселената ще обеднее откъм вяра,
2и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.
3И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.
4Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната – три пъти през деня;
5и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.
6Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.
7Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.
8На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.
9Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.
10Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.
11Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.
12Човеците тогава ще се надяват – и няма да постигнат желаното; ще се трудят – и пътищата им не ще се оправят.
13За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това“.
14И аз се свестих, – и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.
15Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.
16И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: „де си бил, и защо лицето ти е печално?
17Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?
18Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир – стадото си, в ръце на лукави вълци“.
19Тогава му казах: „махни се от мене и не се приближавай до мене“. И той като чу това, отстрани се от мене.
20Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.
21И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;
22но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния
23и казах: „о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;
24от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;
25от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;
26от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;
27измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.
28Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?
29И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.
30И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце“.
31Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене попреди нощем,
32и ми каза: „чуй ме – аз ще те науча; слушай ме – и аз ще ти кажа още повече“.
33„Говори, казах аз, господарю мой“. И той ми каза: „ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?“
34„Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд“.
35Той отговори: „не можеш“. – „А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род“.
36И той ми каза: „изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;
37отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, – и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш“.
38„Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?
39Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?“
40Тогава Той ми рече: „както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа“.
41„Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?“
42Той ми каза: „Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите“.
43Аз отговорих и казах: „не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?“
44Той ми отговори: „творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени“.
45И аз рекох: „как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат“.
46Той ми каза: „попитай жената, и кажи ѝ: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж“.
47Аз пък Му рекох: „това е невъзможно, но трябва да става от време на време“.
48Тогава Той ми каза: „и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.
49Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят“.
50Тогава аз Го запитах и казах: „щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?“
51Отговори ми и каза: „Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.
52Кажи ѝ: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?
53И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.
54Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;
55и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала“.
56И казах: „моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?“
Избрани в момента:
Трета книга на Ездра 5: СИ
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Четвърто издание © Българско библейско дружество, 2006, 2015.
© дигитализирана версия: Българско библейско дружество 2016