Աստվածաշնչի հայտնի հատվածներ Евангелието според Матей 13-ից

Կիսվել

Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“

Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове.

Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му.

Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава.

Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.

Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други — шестдесет, а трети — тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято.

Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“