Աստվածաշնչի հայտնի հատվածներ Евангелието според Лука 14-ից

Կիսվել

„Ако някой дойде при мен, но обича баща си и майка си, жена си и децата си, братята, сестрите си и даже собствения си живот повече от мен, не може да бъде мой ученик.

Който не носи кръста си и не ме следва, не може да бъде мой ученик.

Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“

По същия начин всеки един от вас трябва да се откаже от всичко, което има, иначе не може да бъде мой ученик.

Ако някой от вас иска да построи кула, няма ли първо да седне да си направи сметка за разходите, за да види има ли достатъчно средства да завърши работата? Иначе, ако положи основите, но не е в състояние да завърши строежа, тогава всички, които го гледат, ще му се присмеят и ще кажат: «Този човек започна да строи, но не можа да завърши.»

Вместо това покани бедните, сакатите, недъгавите и слепите и ще бъдеш благословен, понеже тези хора нямат с какво да ти се отплатят, но Бог ще те възнагради, когато праведните хора възкръснат от мъртвите.“

Солта е хубаво нещо, но дори тя, изгуби ли вкуса си, за нищо не става. Няма как да се направи отново солена. Дори за почвата или за наторяване не може да се използва. Хората я изхвърлят. Който има уши да чува, да слуша!“