Աստվածաշնչի հայտնի հատվածներ Римляни 4-ից

Կիսվել

обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.

(както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.*

Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“

Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни

„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“

Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“