Песен на песните 8:1-14

Споделяне

Песен на песните 8:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

Да ми беше ти като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън, щях да те целуна. Да! И никой нямаше да ме презре. Бих те взела и завела в къщата на майка си, за да ме научиш. Бих те напоила с подправено вино и със сок от наровете си. Лявата му ръка би била под главата ми и дясната му би ме прегърнала. Заклевам ви, йерусалимски дъщери, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди да пожелае. Коя е тази, която идва от пустинята, опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там те роди родителката ти. Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта, ревността е остра като преизподнята, чието святкане е огнено, пламък най-буен. Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят; ако някой би дал целия имот на дома си за любовта, съвсем биха го презрели. Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления; и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски. Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ; тогава бях пред очите му като такава, която е намерила благоволение. Соломон имаше лозе във Ваал-хамон; даде лозето на наематели; за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; хилядата нека са на тебе, Соломоне, и двеста – на онези, които пазят плода му. О, ти, която седиш в градините, другарите внимават в гласа ти; дай ми и аз да го чуя. Бързай, възлюбени мой, и бъди като сърничка или еленче върху планините на ароматите.

Песен на песните 8:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди. Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове. Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща. Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае. Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Събудих се под ябълката – там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка. Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността – люта като преизподня, пламъците ѝ са огнени. Големи води не могат да угасят любовта и реки няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян. Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници? Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски. Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов в очите му. Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му. Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам. Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.

Песен на песните 8:1-14 Верен (VBG)

О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират. Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си. Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща. Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае. Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди. Положє ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си – защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците є са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък. Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли. Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди. Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника. Моето лозе е пред мен – хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му. О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти – дай ми да го чуя! Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.

Песен на песните 8:1-14 Ревизиран (BG1940)

Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре. Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си. Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала. Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта <ми>, Преди да пожелае. Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там <те> роди родителката ти. Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен. Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли. Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея? Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски. Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете <й>; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}. Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника. Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата <нека са> на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му. О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми <и аз> да го чуя. Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.