Псалми 89:38-52
Псалми 89:38-52 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, отказал си се от него и си му се разгневил. Погнусил си се от завета със слугата Си; унизил си короната му до земята. Разрушил си всичките му огради; превърнал си крепостите му в развалини. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го. Разграбват го всички, които минават по пътя; стана за укор на съседите си. Възвисил си десницата на противниците му; зарадвал си всичките му неприятели. Още си обърнал острието на меча му и не си го укрепил в боя. Направил си да престане блясъкът му и си тръшнал престола му на земята. Съкратил си дните на младостта му; покрил си го със срам. (Села.) Докога, Господи? Ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти? Помни колко е кратко времето ми; за каква суета си създал всички човешки синове! Кой човек ще живее, без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.) Къде са предишните Твои милости, Господи, които с клетва си обещал на Давид във верността Си? Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена, с който враговете Ти, Господи, укоряваха, с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник. Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!
Псалми 89:38-52 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Завинаги ще стои твърдо като луната; ще бъде верен свидетелят на небесата.“ Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник, Ти се разгневи срещу него. Пренебрегна завета със Своя служител и оскверни короната му. Разруши всичките му огради, превърна крепостите му в развалини. Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя; стана за присмех на своите съседи. Ти издигна десницата на неговите потисници; зарадва враговете му. Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка. Отне блясъка от него и хвърли престола му на земята. Ти съкрати младостта му и го покри със срам. Докога, Господи, ще се криеш от мене? Докога ядът Ти ще пламти като огън? Спомни си колко е кратък животът ми; че всички хора сътвори смъртни. Кой от хората е живял, без да види смърт, и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите? Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости? Ти се закле на Давид в Своята вярност. Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители, укора от всички народи, който си нося у себе си. Господи, Твоите врагове Те хулят, подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.
Псалми 89:38-52 Верен (VBG)
Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник. Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята. Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина. Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си. Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели. И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил. Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му. Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам. (Села.) Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън? Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове! Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол? (Села.) Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Си! Помни, Господи, унижението на слугите Си – как нося в пазвата си присмеха на многото народи, с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник! Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин!
Псалми 89:38-52 Ревизиран (BG1940)
Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си <му> се разгневил. Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята. Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го. Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си. Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели. Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя. Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята. Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.) До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти? Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада! Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.) Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си? Помни, Господи, <как> са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си <укор от> толкова многочислени племена, С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник. Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!