Псалми 104:1-35 - Compare All Versions

Споделяне

Благославяй, душо моя, Господа. Господи, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; Който си положил земята на основата ѝ, за да не се поклати за вечни времена. Покрил си я с морето като с дреха; водите застанаха над планините. От Твоето смъмряне те побягнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. Великолепните дървета се наситиха, ливанските кедри, които Господ е насадил, където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. Там плават корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него. Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. Нека трае довека славата Господня; нека се радва в делата Си Господ, Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. Ще пея на Господа, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в Господа. Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.

Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен. Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър; Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра. Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена. Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините. От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха; издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил. Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята. Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините, поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си. Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си. Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце. Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади; по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите, високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците. Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва. Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове; млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища. Човек отива по делата си и се труди до вечерта. Господи, колко многобройни са делата Ти! Всички тях Си създал с мъдрост; земята е пълна с Твоите творения. Ето това огромно и пространно море! Там има безброй морски твари, малки и големи живи същества. Там плават кораби, там е онзи левиатан, който си създал да се гмурка в него. Всички те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме. Даваш им и те я събират, отваряш ръката Си и те се насищат изобилно. Скриваш лицето Си и те се ужасяват, отнемаш диханието им и те умират, и отново се връщат в пръстта. Изпращаш Духа Си и те биват създадени. Така обновяваш лицето на земята. Славата на Господа да пребъдва за вечни времена! Да се весели Господ за делата Си! Погледне ли към земята, тя се тресе; допре ли се до планините, те димят. Ще пея на Господа, докато съм жив, ще величая моя Бог, докато съществувам. Нека Му бъде приятна моята песен; ще се веселя в името на Господа. Нека изчезнат грешниците от земята и да няма вече нечестиви! Величай, душо моя, Господа! Алилуя!

(По слав. 103) Благославяй ГОСПОДА, душо моя! ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си много велик, облечен си с величие и блясък. Ти си, който се покрива със светлина като с наметало и простира небесата като завеса, който гради превъзвишените Си заселища във водите, който прави облаците Своя колесница, който се носи на крилете на вятъра, който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – пламтящ огън. Той е основал земята на основите є, тя няма да се поклати до века. Покрил си я с бездната като с дреха, водите застанаха над планините. При Твоето смъмряне те побягнаха, при гласа на гърма Ти се спуснаха в бяг. Планините се издигнаха, долините се снишиха на мястото, което си определил за тях. Поставил си граница, така че да не могат да преминат, и те няма да се върнат и да покрият земята. Ти си, който изпраща извори в долините и те текат между планините. Поят всички животни на полето и дивите магарета утоляват жаждата си. При тях обитават небесните птици и пеят между клоните. Ти си, който напоява планините от превъзвишените Си заселища и земята се насища с плода на делата Ти. Ти си, който кара тревата да расте за добитъка и полската трева – за служба на човека, за да изважда храна от земята, и вино, което весели сърцето на човека, така че да прави да блести лицето му като от масло, и хляб, който подкрепя сърцето на човека. Дърветата на ГОСПОДА се наситиха, ливанските кедри, които Той е насадил, където птиците свиват гнездата си и щъркелът, чийто дом са елхите. Високите планини са за дивите кози, канарите са убежище за скокливите мишки. Той е направил луната за определяне на времената и слънцето знае залеза си. Ти спускаш тъмнина и става нощ, в нея ходят всички горски зверове. Лъвчетата реват за плячка и искат храната си от Бога. Слънцето изгрява, те се оттеглят и лягат в бърлогите си. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. ГОСПОДИ, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения. Ето голямото и широко море, там гъмжат безброй живи същества – малки и големи. Там се движат корабите, левиатанът, който си създал да играе в него. Всички тези чакат Теб – да им дадеш храната им на времето є. Ти им даваш и те събират, отваряш ръката Си и те се насищат с добро. Скриваш лицето Си и те се смущават, отнемаш дъха им и те издъхват и се връщат в пръстта си. Изпращаш Духа Си и те се създават, и подновяваш лицето на земята. Нека бъде вечна славата на ГОСПОДА, нека се радва ГОСПОД в делата Си! Той е, който поглежда към земята и тя трепери, докосва планините и те димят. Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив, ще пея псалми на моя Бог, докато съществувам. Нека Му бъде угодно размишлението ми. Ще се радвам в ГОСПОДА! Нека изчезнат грешните на земята и безбожните да ги няма вече. Благославяй ГОСПОДА, душо моя! Алилуя!

(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, - Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса; Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра; Който правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък; Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена. Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините. От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг. Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях. Положил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята. <Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините. Напояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си; При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата. <Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята; Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята, И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека. Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил, Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка; Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци. Той е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва. Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат. Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна. Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си. Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта. Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения. Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи. Там плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него. Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната. Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага, Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята. Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ, Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят. Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам. Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа. Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.