Притчи 1:1-33
Притчи 1:1-33 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи, за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост, за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа, за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети, за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им. Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти. Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай! Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния, както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова, ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка, ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, – сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им, защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв. Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица. И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите, вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си: Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието? Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше, но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми – то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът, когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат, тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие. А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
Притчи 1:1-33 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил, записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова; да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата; да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите. Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет, за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки. Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението. Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си, защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти. Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй. Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен, ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба, ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка, ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ – сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им, защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата. Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си. Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар. Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите; вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти: „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието? Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си. Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава. И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми. Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст, когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение. Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят. Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа; не приеха съвета ми и презряха моите укори, затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети. Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си; но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“
Притчи 1:1-33 Верен (VBG)
Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил, за познаване на мъдрост и наставление, за разбиране на думи на разум, за приемане на наставление за благоразумие, правда, съд и правота, за даване на ум на простите, знание и разсъдливост на младежа. Мъдрият нека слуша и ще увеличи знание и разумният ще получи мъдър съвет, за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдрите и техните загадки. Страхът от ГОСПОДА е началото на познанието, а безумните презират мъдрост и наставление. Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си, защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти. Сине мой, ако грешниците те примамват, не се съгласявай. Ако кажат: Ела с нас, нека направим засада за кръв, нека причакаме без причина невинния, нека ги погълнем живи като Шеол и цели като онези, които слизат в рова; ще намерим всякакви скъпоценни притежания, ще напълним къщите си с плячка; хвърли жребия си сред нас, една кесия ще имаме всички! Сине мой, не ходи с тях в пътя, възпирай крака си от тяхната пътека, защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв. Защото напразно се простира мрежа пред очите на която и да било птица. Но тези поставят засада против своята си кръв, причакват своите си души. Такива са пътищата на всеки, който ламти за нечестна придобивка – тя отнема живота на своя притежател. Мъдростта вика навън, издига гласа си по площадите, провиква се на най-шумните места, при входовете на портите, в града говори думите си: Докога, пр'ости, ще обичате невежеството и присмивачите ще се наслаждават на присмиванията си, и безумните ще мразят знанието? Обърнете се към моето изобличение! Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви известя словата си. Понеже аз виках, а вие отказахте, простирах ръката си, а никой не обърна внимание, и отхвърлихте всичките ми съвети, и не искахте изобличението ми, то аз също ще се смея на вашето нещастие, ще се присмея, когато дойде вашият ужас, когато дойде вашият ужас като буря и нещастието ви връхлети като вихрушка, когато притеснение и страх дойдат върху вас. Тогава те ще ме призоват, но аз няма да отговоря; ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието и не избраха страха от ГОСПОДА, не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Защото отстъплението на простите ще ги убие и безгрижието на безумните ще ги погуби. Но който ме слуша, ще живее безопасно и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
Притчи 1:1-33 Ревизиран (BG1940)
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар, <Записани> за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи, За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост, За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа, За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала, За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им. Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; <Но> безумните презират мъдростта и поуката. Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си, Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти. Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш. Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния, Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи, Ще хвърлиш жребието си като <един> от нас, Една кесия ще имаме всички; - Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им, Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв. Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица. И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот. Такива са пътищата на всеки сребролюбец: <Сребролюбието> отнема живота на завладените от него. Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите, Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си: Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите <до кога> ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието? Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми. Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, <Понеже> простирах ръката си, а никой не внимаваше, Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, - То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът, Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат, Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят. Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа, Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение, Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици. Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие, Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.